|
| *** |
Имах много повече от пет минутки, но не исках да звуча като лентяй, затова кимнах:
- Кажи, но бързичко, че имам една работа...
- Онзи ден - започна съседът, - отивам, значи, да пазарувам до магазина отсреща, взех си това-онова, мляко, кашкавал, яйца... Така де, напълних си потребителската кошница и отивам на касата. Вадя продуктите, слагам ги пред продавачката и чакам да ми ги маркира...
Кимнах в знак, че го слушам, но определено досега историята му не заслужаваше моето стоене прав на стълбището, така че всеки момент просто щях да се сетя за нещо неотложно, което ме чака, да се врътна на пети и газ нагоре по стълбите.
- Касиерката обаче седи, братче, и не маркира! - ококори се съседът, сякаш историята му току-що достигна нивото на бестселър, награден минимум с Пулицър, максимум с Грами!
- Как така не маркира? - попитах.
- Ми, така - сви устни той, - седи, не мърда и ме гледа.
- Може да те е харесала - усмихнах се саркастично аз, - да е видяла в теб любовта на живота си и да е събирала смелост да те покани да обмените интимитет.
- Не, не - сериозно поклати глава съседът, - онази, която ме харесва, работи в плод-зеленчука и винаги ми дава по няколко зърна боб или грозде бонус, а тази не я бях виждал досега... Обаче тя седи, гледа ме, не мърда! И по едно време... - зашепна той, дори се и огледа, да не би случайно някой да ни подслушва. - Както седи и ме гледа, бавно си вдигна ръцете над главата!
- Явно е искала да й съблечеш блузата още там в магазина, въпреки ухажорката ти от плодзеленчука - предположих аз.
- Не, не - отново поклати глава съседът; винаги съм го харесвал за това, че не разбира кога точно му говориш сериозно и кога не, истински талант. - А и аз не бих, нали... така грубо да подходя, насред кашкавалите...
- Ти си човек със стил - потупах го по рамото аз. - И в крайна сметка какво стана?
- Ами, обърнах се да видя дали на някой друг не му се струва странно, че касиерката седи с вдигнати ръце, обаче магазинът празен Само един човек с маска седи точно зад мен и си насочил пистолета към продавачката.
- Пистолета? - оживих се аз.
- Да бе, комши, обир! И аз по средата! Зъбите ми затракаха все едно съм анимационен герой. А онзи вика - "Давай филето от сьомга, както и всичките аспержи, манатарки и телешко в магазина! Веднага! Чукни и касова бележка, да участвам в томболата на НАП!"
- Професионална работа! - поклатих глава аз. - А ти какво?
- Аз нищо, седя и гледам в една точка. И докато касиерката трескаво пълнеше торбите с телешко и сьомга, тоя ме потупа с пистолета по рамото и вика - "А ти, бе? Какво искаш?" Да изляза жив, казвам му, а той - "Не за това, бе, за ядене питам, какво искаш?" Кимнах бавно към продуктите, които бях оставил пред касиерката, и пак загледах в една точка. "Пакетирай нещата и на човека - заповяда й онзи, - чукни му и на него касов бон, веднага!"
- Стига, бе! Откраднал е продукти и за тебе?
- Да - усмихна се съседът, - аванта, комши! Плюс това като се прибрах, веднага влязох в сайта на НАП, регистрирах си касовата бележка в онази игра и спечелих таблет - след което извади чисто новата машинка - Ето го, 4-ядрен, с 32 гигабайта памет, заповядай - и ми го подаде - за тебе е!
- За мене? - учудих се.
- Да - кимна съседът, - нали вчера с жената бяхме у вас на гости на телешко с аспержи и манатарки, та се замислих...
- Благодаря ти, комши! - взех таблета и се усмихнах аз. - Ами... то при това положение заповядайте с жена ти и утре, на филе от сьомга.