Редовното заседание на Министерския съвет започна навреме.

- Колеги - рече премиерът, - имате ли идея какво ни трябва, за да останем на власт!

Един от министрите вдигна ръка:

- Любовта на народа!

Премиерът поклати глава:

- Не е достатъчно! А и това го имаме, в кърпа ни е вързано!

- Обичта на Европа!

Премиерът отсече:

- Това пък съвсем не става! Трябват ни пари, много, много пари!

Настъпи мълчание. Премиерът продължи:

- Няма ли пари, ние няма какво толкова да правим, можем спокойно да не идваме на работа. Без кинти държавата отива на кино и то на стар, черно-бял филм. От тези, дето никой вече не иска да гледа.

Министрите мълчаха.

- Като свършат кинтите - продължи премиерът, - идват уличните бунтове, метежите, оставка на правителството. После народът ще се вдигне, ще ни брани, ще бъде дълга, продължителна и мъчителна борба отново да се върнем на власт. Ние, че ще се върнем - ще се върнем, но защо пак така? Предложения за кинти!

Военният министър вдигна ръка:

- Можем да задължим народа да играе повсеместно на "Тука има, тука нема". Играта да се организира от държавните органи и все ние да събираме парсата.

Премиерът поклати глава:

- Печелившо е, но иска работа, нямаме време за такава логистика!

Военният министър не се отказа:

- Ще включим армията да помага и без това нямаме много ангажименти напоследък.

- Други идеи?

Финансовият министър вдигна рамене:

- Изчерпахме се, господин премиер. Едни предложения минават, други се посрещат на нож! Не знам как да угодим на този народ!

Премиерът вдигна ръце:

- Само аз мога да угодя на народа и това време ще дойде! Сега е важно да намерим още някой лев за хазната!

Спортният министър поиска думата:

- Господин премиер, ние, спортистите, може да се организираме така, че да обърнем на улицата всеки гражданин на страната надолу с главата и да го изтръскаме. А каквото падне от джоба му на земята, ще го заприходим в хазната.

Финансовият министър махна с ръка:

- Няма много пари в джоба на българина, аз ли не знам!

Премиерът настоя:

- Трябва ни нещо, от което ще спечелим безусловно! Нов данък, нова такса. Какво можем да направим?

Министърът на финансите поклати глава:

- Не остана нещо, което не сме вдигнали или променили нагоре. Само въздухът, дето дишат, още не сме обложили, ама не знам!

Премиерът не отстъпи:

- Все има нещо, от което може да вземаме пари! Кое е то!

Министърът на просветата взе думата:

- Ми аз мисля, че има едно нещо, от което засега не събираме такса.

Премиерът го погледна:

- И?

- Това, което не сме обложили - рече министърът, - е любовта на народа. Народът ни обича безусловно, безогледно и денонощно. Това е много любов. Нея спокойно можем да я обложим с данък. Примерно всеки от народа може да плаща редовно по един лев за това, че обича правителството и управляващата партия!

Финансовият веднага реагира:

- При такава постановка всички ще кажат, че не ни обичат!

- Тези, които не ни обичат, ще дават по два лева!

Финансовият светна:

- Да! Така ще ги хванем отвсякъде и никой няма да може и гък да каже!

Премиерът обобщи:

- Колеги, имаме работещо предложение! Ще го наречем такса за народното благоденствие! Ние събираме парите, за да работим повече за народа си, а той да живее по-добре!

Военният министър пак се обади:

- Един вид такса за любов! Няма ли хората да си помислят нещо друго, а?

Финансовият се изсмя:

- Да мислят каквото си щат, важни са кинтите!

Премиерът взе думата:

- Да се проведе кампания и да се обясни на народа, че който не ни обича ще плаща много! Макар че и да ни обичат и да не ни обичат - все ще плащат, а за нас това е важното сега. Но да се наблегне на любовта, да се каже, че е по-добре да ни обичат, така по-евтино ще им излезе сметката! Гласуване.

Всички вдигнаха ръце.