Посещението на българския премиер в Китай беше съпроводено от важна вест. Бойко Борисов предложил на колегата си Ли Къциян страната му да финансира построяването на 7-и реактор в "Козлодуй", като получи после 49% от блока. И евентуално да финансират строежа на 8-и блок след 10-15 години.

Дотук добре. България не дава и стотинка, а получава 51% от чисто нов реактор. Но тъй като е всеизвестно, че безплатен обяд няма, е наложително да си зададем няколко въпроса.

Първият е дали китайците ще се съгласят изобщо да финансират проекта и ако се съгласят, какви условия ще поставят. Като например да поискат държавни гаранции, което си е проблем. През октомври 2009 г. например германската RWE се отказа от участие в проекта "Белене", въпреки че й предоставяхме 49%, защото настояваше България да финансира своите 51% и да даде държавни гаранции. Или каквато е и досегашната практика, да обвърже финансирането с това не български, а китайски фирми, че и работници да участват в изграждането на блока и инфраструктурата. Китайците може да поискат висока фиксирана цена на произведения ток, която да им носи печалби при износ и продажба на българския пазар, но която може да се окаже непосилна за българските потребители. Или сами да се оправяме с ядрените отпадъци. Все неприятни неща от този сорт.

Вторият интересен момент е какъв реактор ще бъде построен. Навремето българският премиер ни уверяваше, че поръчаният и произведен руски реактор за АЕЦ "Белене" ще бъде преместен и инсталиран в Козлодуй. Но това беше преди американците на най-високо ниво да ни притиснат да изхвърлим тотално Русия от българския енергиен пазар и вместо руски реактор да вземем този на "Уестингхауз". Това обаче не стана въпреки отзивчивостта на българските управляващи, защото се оказа, че



американците не предлагат финансиране,



макар тогава да ни уверяваха как финансирането щяло да бъде осигурено от американската Ексим банк и Японската банка за международно сътрудничество. Сега обаче, преди да потегли за Пекин, шефове на "Уестингхауз" са посетили българския премиер и са го подсетили, че китайците може да финансират проекта - този за инсталиране на техния реактор АР 1000.

И тук възникват ред въпроси. Ако китайците решат да финансират построяването на 7-и блок, къде е казано, че това трябва да стане без конкурс, при който българската страна да избере най-изгодната оферта, като сравни предложените цени, условия и качества на предлаганите реактори. Такава е нормалната световна практика. И тъй като изборът на "Уестингхауз" изглежда предопределен, нека се спрем на опита на тази компания в производството и експлоатацията на техния реактор, както и на неговите качества. Ето какви са фактите:

Досега "Уестингхауз" не е спечелила нито един конкурс с този реактор. Досега в света, включително и в САЩ, няма влязъл в експлоатация АР 1000. Строят се четири реактора в Китай и четири в САЩ.

В Пекин българският премиер заяви, че "Уестингхауз" работела много добре с голяма китайска компания с опит в ядрените централи, от която се очаква да бъде инвеститор, но не назова името й. Всъщност това не може да бъде друга компания освен Китайската държавна компания за ядрени технологии, с която "Уестингхауз" работи по построяването на реакторите в Китай. И според публикация в "Уолстрийт джърнъл" от януари т.г. държавната китайска компания открито изразява неудоволствие от партньорството. Първият реактор АР 1000, който трябваше да бъде построен и въведен в експлоатация през 2013 г., закъснява сериозно и се очаква евентуално да заработи през 2016 г., което оскъпява проекта. Главният инженер на тази компания Уанг Джонгтанг обяви, че тестовете са показали редица проблеми с реактора, които трябва да бъдат отстранявани, а ядреният експерт от Ксиаменския университет Ли Нинг заяви, че забавянето на проекта илюстрира проблема със строежа на реактор, който още не е усъвършенстван. "Китайските отговорни лица са наистина разочаровани - отбелязва той. Аз мисля, че според тях "Уестингхауз" прехвалиха достойнствата на своя реактор и обещаха повече, отколкото можеха да предоставят".

Със сериозни проблеми се сблъсква "Уестингхауз" и при изграждането на АР 1000 в САЩ. През 2012 г. Georgiа Power Co. - енергийната компания на щата Джорджия,



заведе дело заради забавянето на строежа



на два реактора. Причината е, че изпълнителят не е успял да осигури в предвидения срок лиценз от Националната ядрена регулаторна комисия, която изискала да се направят някои технологични и конструктивни промени. През 2103 г. Duke energy, енергийната компания на щата Флорида, също даде под съд "Уестингхауз" и анулира договора за построяване на два реактора, защото, както и в случая с Джорджия, в определения срок не е получен лиценз от регулатора.

Както в Китай, така и в САЩ "Уестингхауз" имат ред технологични проблеми. Основният е, че все още не успяват да произведат като надеждна "най-голямата в света" охладителна помпа за АР 1000, висока 7 метра, с диаметър два метра и тежаща 91 тона. Оттам идва и забавянето в строежа и въвеждането в експлоатация на осемте реактора, а всеки един пропуснат ден извън предвидения срок за производство на електроенергия носи загуби между един и два милиона долара.

Истината е, че "Уестингхауз" засега се проваля в изграждането на своите първи реактори АР 1000 - изникват технологични и конструктивни проблеми, закъсненията са с години и предвидената цена скача с милиарди долари, което води до увеличение на другата цена - на електроенергията, която ще се произвежда.

Така че, вместо да бъде избран с конкурс изпитан реактор от други водещи световни производители, податливите на натиск български управници рискуват да превърнат страната ни в поредното опитно зайче на "Уестингхауз", която много иска да пробие със своя недоказал се реактор в още някоя държава извън САЩ.