Масова заблуда е, че професията шеф на монетен двор е безпроблемна, напротив, поводи за ядове има непрекъснато - ту заготовките за златни монети зеленясат, ту мастилото за банкнотите вкисне, ту мишки изгризат до шушка някакви ценни книжа. А онзи ден няколко косъма върху бакенбардите на шефа на този монетен двор побеляха преждевременно след разговор, започнал нетрадиционно.

- Добър ден! - каза мъж с физика, предполагаща при посещение в монетен двор изстрели в тавана и викове "Никой да не мърда! Това е обир!".

- Добър да е - думите на шефа напомняха молитва.

След това мозъкът му понечи да се разфилософства, че все пак сега не са деветдесетте години, не е и началото на века, сега времето е друго, наслоения има и напластявания... Мъжът обаче продължи с глас, предполагащ пълно съсредоточаване на реципиента:

- Чух, че ще пускате нова монета?

- Да, с номинал два лева.

- Малко е. Под две хиляди лева е обида за човека!

В този момент шефът на монетния двор от собствен опит се убеди, че и който трупа неразбиране, трупа печал.

- Ами на този номинал му дойде редът - каза объркано. - След време ще са пет лева, после десет...

- Ясно! - прекъсна го посетителят. - Колко?

Кой знае защо шефът си помисли "От три до пет години с първоначално строг режим", но вместо това на свой ред попита:

- Какво колко?

- Струва да ме сложите мен на монетата?

- Ама... На нея ще бъде Паисий Хилендарски?!

- Няма проблем, Паисий, по прякор Хилендарски, ще се посмести, за това аз имам грижата!

В живота съществуват моменти, когато едно е вярното решение - такъв беше този момент и монетният постъпи правилно:

- Това е възможно съгласно тарифите...

- Ясно! - прекъсна го посетителят. - Джобни пари! Гледай сега тука каква я искам парата...

Той забърка из джобовете си и извади салфетка с логото на фолк клуб "Клоака максима", върху която с молив за вежди бе нарисуван проект за монета. Шефът го загледа с очи, големи като пендари, а мераклията заговори:

- Значи, ето това съм аз, е това е жена ми, а е това е любовницата ми! Любовницата ще я сложите така, че да не я види жена ми!

- Може да се скрие зад гърба на Паисий? - плахо предложи шефът.

- Още малко и в леглото му ще я пратиш! Ще се скрие зад джипа, жена ми в джипа, аз отпред!

- А Паисий?

- Той може да измие джипа, хем да не седи без работа! А е тука слагате коня.

- Не може ли поне без кон?

- Как без коня?! За какво съм го купил - не мога да яздя, поне да го има на парата!

- Ще се наложи да направим монетата много по-голяма - каза шефът с гласа на средновековен мъченик.

- Щом трябва, ще я направите! - бе модерният отговор.

Въздишка, замисляне, експертен отговор:

- Само че става колкото палачинка! Как ще я носят хората?!

- Ще й сложите дръжки да им е удобно! Щом искат да имат пари, ще носят! А! Сложете и на жена ми пудела! Да се радва! И жена ми да се радва! Е тука го сложете, да го разхожда Паисий, след като приключи с джипа и среши на коня гривата и опашката! - изведнъж посетителят се сети. - Абе, дали ще се справи?! Той в кой бизнес е?

- Написал е "История славянобългарска", чували сте, "о, неразумни и юроде, поради что се срамиш..."

- Абе, този все по-съмнителен ми стои! Този не на любовницата ще посегне, не на жена ми... Да го сложиш по-далеч от пудела и коня! И от джипа! Абе, я да си стои той на двулевката, за мене ще пуснеш две хиляди нацяло, дето каза в началото!

- Засега икономическите условия не изискват емитиране на монета с такъв номинал...

- Ти за икономическите условия грижа не бери, там съм аз! Ти прави монетата!

Разговорът приключи традиционно - стиснаха си ръцете.