Деловодителката в съда заключи вратата на канцеларията, отпи от кафето и запали цигара. Беше отворила широко прозореца, вентилаторът разгонваше облаците дим и тя седеше доволна, че това е добро начало на деня. В този час на вратата на деловодството се почука силно. За началството беше твърде рано, за гражданите още не бе разрешено и деловодителката, без да става от стола си, се провикна:

- Кой е!

- Аз съм - чу се глас.

- Кой си ти, толкова?

- Държавата! - каза гласът.

Деловодителката почти се задави с дима от цигарата.

- Кой чука, моля?

- Държавата.

- Как, лично държавата ли?

- Да, лично, на крака. Искам да погледна едно дело.

- Ааа - рече деловодителката - точно това няма да стане. Какво ще се получи, ако всеки иска да погледне едно дело. Хаос и безумие. Нашият съд е стабилен и независим точно,защото има ред. Какво е това дело?

- Не знам - рече държавата, - има процес срещу мен.

- А така! - рече деловодителката. - Да не е за убийство?

Оттатък вратата се чу въздишка:

- Какво говорите!

- Не знам! - рече деловодителката. - Всякакви ги има днеска. Ама ти сигурно се досещаш кой ти има зъб, все на някого си пречила в този живот. А?

Оттатък вратата пак се чу въздишка.

- Преча на много хора. Като започнеш от тези, дето пресичат на червено, минеш през разните крадци на едро и дребно и стигнеш да истинските престъпници - преча, та пушек се вдига.

Деловодителката запали нова цигара.

- Сигурно много хора те мразят! В какво са те обвинили, това поне знаеш ли?

- Мен - рече държавата - във всичко са ме обвинявали. За това, че съм била неуправляема, за това, че съм била бедна. Или за това, че съм богата и твърда.

Деловодителката се възмути:

- Е, не може да те обвиняват и тако, и вако.

Замисли се и се поправи:

- Ама какви ги говоря! Разбира се, че може! Нали това тука го гледам всеки ден! Друго има ли?

- Ох! То край нямат обвиненията срещу мен! Съдят ме, че се опитвам да спазвам закона, а пък и за това, че не го спазвам! Обвиняват ме, че за едни съм много добра и ларж, затваряла съм си очите за всичките глупости или престъпления, дето вършат. Че за други съм била мащеха или направо изрод! А трябвало за всички да меря с един аршин.

Деловодителката отпи от кафето и отсече:

- Така трябва! Един аршин за всички! Да не мислиш, че на мен ми се седи в това скапано деловодство и всеки ден да слушам глупостите на хората или измислиците на съдиите, ама на, седя! И това е, защото в държавата няма ред, всичко е скапано!

Запали нова цигара и продължи тирадата си:

- Всички са гракнали, че съдът право седи, ама мери криво и трябва нов ред. Но аз казвам - каквато държавата, такъв и съдът. Че да не би у нас нещо да е наред, а? И никой никога не е виновен. Кажи, де!

Никой не й отговори. Деловодителката стана, отвори вратата на канцеларията и огледа коридора. После спря първия срещнат:

- Да си виждал тука държавата?

Той се изсмя в очите й:

- Като срещнеш някъде държавата, вземи се обади! Два лева награда давам на първия, който я види!

Деловодителката заключи вратата на канцеларията и отсече:

- Върви я разбери тая държава! Хем се моли за помощ, хем я няма никаква! Какъв ред е това, какъв пример дава!

Дръпна от цигарата и продължи:

- Човек нищо не може да вдене. Виновна ли е държавата или не? Правилно ли са я дали под съд, или само тупат топката и съвсем друго гонят? Никога няма да разберем истината. Ама явно е дебела работата, щом държавата започна да обикаля лично и да подпитва за делата.

Дръпна от цигарата и заключи:

- Големо важно, като ходи лично! Той и съдът си съдра обувките да обикаля по инстанциите и той да подпитва какво толкова искат от него, защо сега го искат и колко много ще го искат, ама някой разбра ли какво излезе? Никой нищо не разбра. Дааа, какъвто съдът - такава и държавата! Ех...