|
| Красимир Добрев |
Е. Д., София
Основните правила за наследяването могат да се открият в Закона за наследството (ЗН), в Гражданския процесуален кодекс, в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в Семейния кодекс (СК) и други.
Естествено, най-важните от тях, включително и свързаните с някои много важни срокове, определено са в ЗН. Именно там в чл.1 е записано, че "наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия". Според чл. 48 от ЗН пък то, наследството, се придобива с приемането му.
Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия в района, където е открито наследството. В този случай приемането се вписва в особена книга. Тази процедура обаче не е задължителна. Защото за закона приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството (ако например извади удостоверение за наследник или пък впише на свое име в данъчната служба наследствен имот), или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.
ЗН позволява и по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в специална книга. Същата процедурата като при приемането се провежда и при отказ от наследство.
Иначе първата стъпка при наследяването е изваждането на удостоверение за наследници. С него лицата, които са наследници по закон, се ползват от всички права, произтичащи от това тяхно качество. Този документ установява и правото на наследника да стане собственик на наследеното имущество. Удостоверението се вади от съответната общинска администрация. Процедурата почва с молба-декларация до кмета на общината, където е бил последният адрес на починалия наследодател. Към молбата се прилага и препис от акта за смърт на наследодателя. След проверка и процедури, при които се гледат регистрите, се издава и удостоверението за наследници.
И тук стигаме до някои важни срокове. Така според ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът уведомява за това писмено в двумесечен срок общината по местонахождението на имота. Уведомяването става с подаването на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В третата алинея на същия член обаче е казано, че при придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в 6-месечен срок. Така в конкретния случай трябва да се подаде декларация в 6-месечен срок пред общината, където се намира имотът. Оттук нататък съответно собственикът трябва да плаща данък сграда и такса смет за имота.
Стигаме и до данъка върху наследството, за който също има специални правила в ЗМДТ. Според чл. 29 от този закон с такъв данък се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани. Според нормативния акт "наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството". Важно е да се знае обаче, че "данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения". Това означава, че ако наследници са деца, внуци, родители, то не се плаща данък.
В същото време трябва да се отбележи, че при откриване на наследство по закон наследниците са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната. Тя е обаче само за данъчно задължените лица. Както вече бе посочено, данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения. За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито, пише в ЗМДТ. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
Важно е да се знае и друго. Според чл. 14 от Закона за наследството (ЗН) всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници - това са съпругът, родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците. Законът казва, че ако наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част. Това е искът по чл. 30, ал.1 от ЗН. Този иск пък се погасява с 5-годишна давност.