|
| *** |
- Харесва ли тая бира, Док? - попита нелегалният китайски имигрант Ли Чун.
Отвърнах неутрално, както в класиката:
- Всяка бира ми харесва.
Всички се захилиха, защото знаят от години отговора ми - каквато и бира да има останала в гуменката, все ще я одобря.
- Пак се е задала правителствена криза - рече Четящия Спас. - Във вестника го пише!
Погледнах парчето вестник, откъснато за Бог знае какви натурални необходимости.
- Спасе - рекох му, - ти като четеш вестник, не гледаш ли датата! От миналата година е!
Спас се сконфузи, а Михал бръкна в задния си джоб и извади своето парче.
- Моето е от миналата седмица - няма да има криза, но пак ще има предсрочни избори. Сериозно, ето тука го пише!
Всички в трафопоста се заинтересувахме. Избори - това означава благоденствие поне за две седмици!
- Аз мисля - рече Михал, - че в тая работа, изборите, има някаква далавера. Ако нямаше, нямаше да ги правят през ден!
- Затъпял си от спирта - възрази Четящия Спас. - Не е в изборите далаверата, а в това, каквото иде след тях - спечелиш изборите - ставаш милионер и си купуваш джип, хотел и манекенка, така пише във вестника.
- Ти пък си затъпял от четене - отвърна Михал. - Ако беше така, щяха да ги правят колкото се може по-нарядко, за да може да кярят по-дълго. Не като сега - тъкмо минат едните, давай, натискат да идват другите.
- Може смята връща хартия от бюлетини - предположи нелегалният китайски имигрант Ли Чун. - Хартия - твърда цена, не петрол, дето пада.
- Или въртят нещо с недоизядените кебапчета? - предположи Спас. - После да ги пробутват в хотелите си?
- Глупост велика рече, Спасе - ядоса се Михал. - Кой ти яде кебапчета в хотел!
- Аз - отбелязах. - Миналата година, когато благотворително водиха бездомниците на море, за да ги регистрират на настоящ адрес по селата.
Тоя аргумент натежа, всички заръмжаха одобрително.
- В Китай - рече нелегалният имигрант Ли Чун - вече богати. Купува кола. Може кара кола - кара кола. Не може - само качва кола, слиза кола. Качва кола, слиза кола. И - клаксон. Качи - клаксон. Слезе - клаксон. Бибит! Това може - това прави. Друго - не може. Само качва-слиза, качва-слиза. И - селфи с кола. За фасбук.
Това, китайците, не винаги ги разбирам. Те затова са си построили и стената - за да не вземе да дойде някой и да ги разбере.
- Ти да не искаш да кажеш, че нашите нищо не могат да правят освен да се качват и слизат? - събуди се патриотът у Спас. - Качат се, издънят нещата, слязат, качва се друг да ги доиздъни, а те драскат отдолу и го дърпат за крачола - кви ги вършиш, бе, само пречиш, я слез да ти покажем ние какви издънки можем...
- В Китай - рече нелегалният имигрант, - кога нещо пречи, се маха. И слага друго, дето не пречи.
- На мен, например, тая жица тук ми пречи - рече Четящия Спас. - Може да е под напрежение. И ми се вижда остаряла - глей къде й е паднала изолацията! Ще вземе да ме хване ток!
Михал пипна тук-там, не много, само колкото да обезопаси жицата, дръпнахме я - тя хем дълга, хем дебела, навихме я, за да си я търкаляме по-лесно към пункта и се измъкнахме на студа. Вятърът все така си търкаляше консервите, а наоколо тъмнееха люлинските блокове - как няма да са тъмни, като жицата им е у нас. От висок балкон виеше куче някакво.
- Не плачи - рече утешително Ли Чун, - ние само малко жица, колкото за джингълбел. Утре тебе сложат нова жица, по-хубава, по-здрава, по-красива! Важна не жица, важен принцип.
- Какъв принцип? - заинтересувахме се.
- Кой - принцип? Къде - принцип? - попита ни Ли Чун.
Това, китайците, няма начин човек да ги разбере.
