|
| *** |
- Не пресичай, стой на място!
Спрях, изчаках го да дойде по-близо и му викам:
- Защо да не може? Искам да мина отсреща, и то на зелено! Какво става? Вече преследвате тези, които спазват правилата!
Регулировчикът ме изгледа:
- Не говори глупости! Това е главен път, първо ще пресекат хората от властта, после видни държавници, накрая гражданите! Светофарът е невалиден!
- Бре! - изненадах се аз. - Откога важат тези нелепи правила?
- Винаги е имало ред! - не се съгласи униформеният. - Но никой нищо не спазва. Сега вече правилата ще се спазват! Ние гарантираме закона.
- И какъв ще е този ред!
Регулировчикът пое дълбоко дъх:
- Хората на властта са с абсолютно предимство! Те винаги имат зелена вълна!
- За къде толкова бързат, бе!
Онзи вдигна рамене:
- Ми, не знам. Според мен бързат, за да не ги спре някой и да ги пита нещо. Много се ядосват политиците, ако започнеш да ги питаш!
- Друг кой?
- Осигуряваме път на разни второстепенни политици. Те винаги много бързат.
- Всички бързат! - вдигнах ръце. - Искаш ли цигара?
Регулировчикът запали и после доверително ми рече:
- Тия, второстепенните политици, са най-досадни. Те имат едни и същи трасета - все към разните кабелни телевизии, всеки ден участват в разни предавания, за да обясняват колко са важни и как един ден няма да са второстепенни, а ще станат първи.
- Да, бе, ще станат те първи!
- Аз - рече регулировчикът - само разказвам какво виждам. Заедно с второстепенните политици даваме зелена вълна и на депутатите. Те не бързат, ама гледат да не спират много-много при хората.
- И после пускаш народа да премине, така ли?
Онзи клати глава:
- Много бързаш. След това се задават кортежите с роднините на политиците.
- Стига, бе! И тях ли осигурявате с предимство!
- Че как иначе бе, брато! - вика униформеният. - Те са най-страшни! Само секунда да ги задържиш и плашат с наказание до девето коляно.
- Мамка му!
- Да! И роднините вървят в обратен ред. Най-много са близките на депутатите, после на второстепенните политици и най-малко са роднините на властта! Ей така са се подредили!
Припалих нова цигара и му викам:
- И като осигуриш роднините на властта, идва ред на обикновения човек - пускаш го да премине и да ходи където си иска.
Онзи клати глава:
- Няма такова нещо, брато! Първо пускаме линейките, после полицейските коли, градския транспорт - списъкът е дълъг.
- И тогава тръгват такива като мен, нали!
Онзи пак не отстъпва:
- Не! И този път не ти е ред да пресичаш!
- Защо, бе, може да имам спешна работа, може да бързам!
Регулировчикът клати глава:
- Нито имаш работа, нито бързаш за някъде!
- Че ти откъде знаеш!
Той изпъва стойката:
- Позволи на родната полиция да знае всичко за всеки! Щом стоиш чинно и чакаш да светне зеленото - никъде никой не те чака!
Викам му:
- Искаш да кажеш, че онези, дето все им осигуряваш предимство да минат по пътя, имат много важна работа, някой някъде ги чака и те затова се пребиват от бързане, така ли?
Регулировчикът се огледа на всички страни, после ми прошепна:
- Веднъж кортежът на министър-председателя спрял на светофара, народът го обградил, радвали му се и всичко, знаеш как е. Оттогава ни задължиха да стоим, денонощно да осигуряваме път и никакво спиране да няма.
- И какво толкова му е рекъл народът?
Той пак се огледа, а после ми отговори:
- Народът въодушевено приветствал своя любим премиер с възгласи: "Хляб, хляб, господарю!"
- Правилно! - рекох.
Онзи въздъхна:
- Знаех си, че така ще реагираш. Има да чакаш зелената вълна, брато, има да чакаш!