Част от банките у нас промениха или планират да увеличат някои от основните си такси. През последните години, откакто кредитирането е замръзнало, доходите от такси и комисиони заемат все по-голям дял в печалбата на трезорите у нас. Финансовите институции променят тарифите си по няколко пъти годишно, като най-често повишават цените на услугите. Очаква се през 2016 г. тенденцията да се запази и печалбата от такси да порасне още, защото някои банки вече промениха своите официални тарифни условия в посока нагоре, показва проверка на "Сега".

Централна кооперативна банка например вдигна таксата за поддръжка на разплащателни сметки от 1 лев на 1.40 лева. Освен това банката вдигна таксата за теглене на пари от свой ПОС терминал от 1 лв. на 0.2% от сумата, но минимум 2 лв. Расте и сумата за обслужване на кредитна карта - от 25 на 40 лева. Банката вече е подготвила и нови увеличения за февруари 2016 г. Такива са например генерирането на нов ПИН код за някои от картите - таксата расте от 7 на 10 лева.

Първа инвестиционна банка вече начислява 1 лев месечна такса за поддръжка на един от депозитните си продукти. При повечето депозити рядко има такава такса, защото тя изяжда и малкото доходност, която носят ниските лихви в момента. Там и закриването на сметка не става автоматично, а след месец "за размисъл". Банка "Пиреос" въвежда месечна такса от 50 стотинки за поддръжка на спестовна сметка. Банка ДСК променя таксата за теглене на пари от банкомата на друга банка от 1 лев на 1.10 лева. Тегленето от ПОС на ДСК поскъпва от минимум 1 на минимум 2 лева. Годишната такса за поддръжка на основната кредитна карта на банката расте от 40 на 45 лева, а тази за допълнителна карта - от 20 на 25 лева.

Въпреки честите увеличения на таксите лихвите остават основният източник за печалба на банките. В последните години това се дължи най-вече на продължаващото спадане на лихвите по депозитите.Така по-бързо намаляващите лихви по влоговете изцяло компенсират загубите на трезорите от намалената цена на заемите. В сравнение с 6 години назад банките печелят двойно повече от бързия спад на лихвите по депозитите. От 2009 г. насам лихвеният спред - разликата между лихвите по кредитите и по депозитите - се е увеличил от 5.76 до 9.63 на сто, показват данни на финансовия анализатор на "Моите пари" Десислава Николова. В средата на 2009 г. например лихвата по потребителските кредити е била средно 13.96%. Тогава обаче лихвените нива по депозитите са се движели средно около 8.20%. 6 години по-късно лихвите по заемите за потребление са паднали средно до едва 10.87%, докато тези по депозитите са се сринали до средно 1.2%.

За 11-те месеца на 2015 г. трезорите у нас отчитат печалба от общо 931 млн. лв. В края на ноември само приходите от такси и комисиони надхвърлят 933 милиона лева, като в сравнение с година по-рано са нараснали с над 9%. Приходите от лихви достигат 3.348 милиарда лева, но за година те са намалели с над 270.3 милиона лева. Причината за това са по-ниските лихвени нива по заемите. В същото време заради рекордното намаление на лихвите по депозитите разходите за изплащане на лихви също намаляват. Докато в края на ноември 2014 г. тези разходи са били 1.263 милиарда лева, година по-късно те вече са се свили до 823.5 милиона лева.