Не знам откъде да започна - в душата ми съществува една висока санирана сграда - прекрасен дворец от размисли, веселие, мечти и енергийна ефективност.

Дали да нарисувам няколко карикатурки и да срина енергийната система или да изнасиля някого, че да си срина ценностната система? Или да си купя част от "Техномаркет", да легна да спя и да сънувам, че заварявам тръби с невиждан цолаж? Или да стана журналист с висок морал? Толкова много възможности и толкова малко мотивация.

За карикатурките примерно - не мога да рисувам, но не това ме спира. Първо, майка ми и дъщеря ми рисуват много хубаво. Това го казвам, за да напомня как човек с несложни и немащабни разсъждения в главата прави медиен и друг бизнес в големи мащаби, защото си има любяща майчица, невероятна татковина и могъщ корпус (ама без корпус деликти, хихихи). Тъй че какво ми пречи да се развихря с четка и палитра, насърчаван от близките си? И може би наистина ще успея да срина енергийната система, колкото и да е стабилна посред неспокойното международно положение. Миков каза по телевизора, че промяната в отношенията между Русия и Турция е шанс за България. В това аз виждам шанс за себеосъществяване в нова сфера - карикатурките с енергийно влияние. България е велика държава - единствената в света, където заради няколко движения на четката може да рухне цялата енергетика. Това не са абстрактни и фантастични разсъждения, а пряко мисловно следствие от интелектуалната дейност на Бойко Борисов - той съвсем сериозно заяви в две последователни изречения (по телевизора с Хекимян): "А още по-лошият, коварен план е, че те всички щяха да минат на ток и да ми сринат цялата енергийна система и цяла България да загасне. Техните карикатурки и приказки - ще се въздържа, не ми е на нивото да ги коментирам". Добре, че се въздържа и не каза нито една глупост, освен тези, дето бездруго ги наприказва. А тоя абзац ще завърша с пояснение за читателите, които не обичат да проверяват непознатите думи в текста - корпус деликти означава деликатен корпус.

***

Втора точка - дали да не стана високоморален журналист.

За да стана журналист с висок морал, първо трябва да стана журналист, което принципно не е задача с непосилна трудност. Без да съм прекомерно умен, мога да установя, че журналисти стават и хора с далеч по-скромни мозъчни свойства и способности. Пък моралът ми е нещо страшно, ама конкуренцията е жестока. В смисъл - моралът в професията е въобще нещо страховито. Гмуркам се ежедневно във високоморални медии и мога да кажа, че съм пропит от това явление - журналистическия морал; просмукан съм от тия идеи, както дървен трегер на външна тоалетна се просмуква с благовония. Един например в доказателство за високите си нравствени показатели казва, че можел да оплюе всеки. Щом е така аз съм още по-морален, защото мога да оплюя и себе си, да се стъпча в калта и да призова компетентните органи да се разправят с мен. (Като знам колко са компетентни и колко са органи.)

***

За изнасилването се чудя просто от скука - чух че ставало лесно и безнаказано в някои части на Европа. Кметицата на Кьолн даже дава съвети на изнасилвачите. Тя казва така:

Елате, хиляди мюслими, в нашия град. Ако изглеждате като арабин или северноафриканец, няма никакъв проблем да си поиграете с някоя гражданка или гостенка на Кьолн - заварката е гарантирана! През това време Меркел ще я излъчват със субтитри на арабски, а високоморалните журналисти ще се чудят с кое отвeрстие да се обърнат към Южен поток и с кое - към Турски.

Сик транзит ай сиктир!