Малката точица България става голямо и блажно петно на световната карта. Отваряйки печтаните издания днес, заглавията изглеждат все по-обнадеждаващи, поне на пръв поглед.

„Аз възобнових диалога на ДПС с Анкара", горделиво изтъква Местан ("24 часа"), който в "Стандарт" е представен чрез челното заглавие "Пишман Местан". Понеже знаем, че в "Стандарт" съвсем сериозно възприемат журналистиката като мисия, малко се чудим на острите завои, които вземат мисионерите, но така е то по стръмните пътища - много са серпентините и обратните завои.

Сега е моментът да се рита падналият и мисията на високонравствената българска журналистика е да извърши това с ентусиазъм и ожесточение. Падналият от своя страна декларира устойчивост: "Мога да мълча, мога и да нося на бой, без да бъда сломен". Разбира се, и "Пишман Местан", и душманите му се водят в делата си от една идея и едно красно име - България.

Геостратегическото ни значение изпъква пак в "Стандарт", където "Наши и US танкове гърмят на "Ново село". Селото е в кавички, защото е име на военна база; скоро и България ще пишем в кавички, което само ще повиши международния ни авторитет и бойната ни слава.

Не спира и потокът от чужди инвеститори: "Италианец купува ракиджийницата на Цар Киро", разкрива "Телеграф". Това обаче не ни прави алкохолно петно на картата, защото инвестиции в големи мащаби ни бият по главата и от Китайската народна република - бизнесмени инвестират юани в добричкия фуражен завод.

И ако на някого юаните му миришат на авторитаризъм - текат добрини и с благороден произход: "Нови 320 млн.лв. еврофондове са предвидени и за бизнеса през 2016 г.".

Посред всички тия красиви и умни новини за златен дъжд от инвестиционни намерения не губим чувството си национална идентичност - реванието на българския лев кънти гороломно: "Българинът не иска евро, иска лев" ("Новинар").

Разбира се, големи надежди възлагаме и на човешкия капитал (от Сирия, Ирак, Афганистан, etc.), който се инвестира в нашето петно като човешка ли беше, шебешка ли длан...