Циркът на властта дойде и при нас. Много го рекламираха по телевизията, все за него говореха и цялото население се стече в голямата циркова шатра, плати си билета и затаи дъх. В програмата участваха всички министри и вицепремиери. Техни заместници и директори от всякакви направления неуморно се премятаха по арената. Конферансието щъкаше и бодро обявяваше:

- Невиждани номера, неповторима програма!

Омърлушени клоуни разказваха стари вицове, но публиката не знаеше това и активно ги аплодираше.

- Сега - обявяваше конферансието - ще видите как вицепремиер гълта наведнъж цяла дузина от еврофондовете! Неповторима гледка!

Вицепремиерът сядаше на една голяма маса, поднасяха му еврофондовете, а той с лекота ги поглъщаше, както си бяха опаковани в разноцветен целофан, хлъцваше, после правеше пирует и се покланяше.

- Министърът на вътрешните работи - продължаваше конферансът - ще ви покаже как изчезва един милиард!

Оркестърът свиреше туш, половин дузина атлети донасяха на поднос един милиард и малко отгоре, а вътрешният министър с едно мигване на левия клепач изпаряваше цялата сума. Оставаше само облаче дим. Публиката успяваше да хлъцне:

- Ах!

Следваше нов номер:

-Главният прокурор, най-големият хипнотизатор на републиката, ще ви приспи за секунда! Има ли хора, които се съмняват в това! Веднага да напуснат шатрата!

Никой не помръдваше от мястото си. Главният прокурор излизаше, елегантно се покланяше и тихо, но ясно казваше:

- Абракадабра!

Публиката се тръшваше като заклана! Събуждаха зрителите внимателно и спектакълът продължаваше.

- Патриотично настроени индустриалци ще карат мотори в кълбото на смъртта. Който оцелее, ще закусва!

Шапитото на цирка са изпълваше с рев на двигателите, а разноцветен дим обвиваше мотористите, които като в истинска магия изчезваха накрая заедно с моторите си. Публиката възхитена ръкопляскаше до несвяст.

- Видяхте ли това! - викаха си зрителите. - Нищо не се вижда! Майсторска работа!

Програмата беше богата и разнообразна. Селски пътища се превръщаха в магистрали, магистрали се превръщаха във водоеми, болници за секунди ставаха казина, училища ставаха базари за кинкалерия, невидими ставаха предприятия и заводи, рафинерии и винзаводи се изпаряваха яко дим, разноцветни балони се пукаха и от тях се ръсеха изборни бюлетини.

- А сега - казваше конферансието накрая - всички от властта ще изпълнят най-трудния номер, наречен "реформа". Това е изключително сложно и опасно и никой друг цирк в света не може да го повтори!

Участниците в представлението излизаха на арената, бавно и внимателно се покатерваха един върху друг, стъпваха върху главите си и построяваха пирамида, чийто връх стигаше чак до върха на шапитото, а оркестърът неспирно свиреше туш.

-Това се казва цирк! - викаше публиката. - Каквото ни обещаха, все го изпълниха!

И ръкопляскаше ли, ръкопляскаше...

Когато все пак представлението завършваше и хората си тръгваха, някой от тях спираха и питаха:

- Абе, къде беше премиерът, видяхте ли го в някой от номерата?

Други отговаряха:

- Че той беше още на входа, на входа и на изхода, както се казва. Той продаваше захарен памук на всеки!

- Да, бе, да! И аз си купих от него.

- Хайде, бе - викаха неверниците, - премиерът продавал захарен памук, как ли не!

- Да - отговаряха им. - На него не му трябва да играе номера, циркът си е негов, нали той лично организира всяко представление. Помните ли колко ни струваха билетите за този цирк, а?

Но вече никой не помнеше такива неща, още ги държеше магията на голямото представление...