Пазарът на труда се възстановява в последната година и безработицата намалява, но в същото време хората, които реално плащат осигуровки, също намаляват. На какво се дължи този феномен? Според мотивите към проекта за промени в Кодекса на труда основните причини са: напускане на големи работодатели от България, политически и икономически сътресения, промени в цените на електрическата енергия и горивата, структурни промени в редица предприятия, формиращи добавена стойност, а също и в държавното управление. Мотивите са подписани от почти всички парламентарни групи - без "Атака" и независимите.

Само за девет месеца работещите и осигуряващи се хора, които на практика издържат пенсионната система, са намалели с 219 хиляди. Депутатите цитират справка на НОИ, според която през 2014 г. осигурени са били 2 165 339 българи. За деветте месеца на миналата година заетите, плащащи осигуровки в НОИ, са били 1 946 339. Безработицата обаче е намаляла от 10.7 на сто към края на 2014 г. на 8.3% към септември.
НОИ отчита заетите, които реално внасят пари за пенсия и другите социални вноски. Данните на Националния статистически институт (НСИ) са доста по-различни и те сочат, че към края на септември заетите са 3 104 700. Това означава, че 1 158 361 българи, или над 1/3 от работещите, не внасят осигуровки за пенсия. При това разминаването в статистиките на двете институции се задълбочава - през 2011 г. например разликата между осигурените в НОИ и заетите според НСИ бе значително по-малка - близо 512 хил. души.
Тези факти и съпоставки могат да бъдат обяснени с големия дял на сивата икономика, който според различни оценки е между 30% и 40%, и със законодателните "вратички", които позволяват човек да не се осигурява върху някои от доходите си. Вероятно влияе и сривът на доверието в осигурителната система, поради което все повече хора използват всяка възможност да избегнат плащането на осигуровки. Затова и хвалбите на социалното министерство, че заетите у нас са минали за първи път 3 млн. души от кризата насам през 2009 г., не са много уместни.
Друга част от промените в Кодекса на труда засягат синдикатите и работодателските организации. Предвижда се да се облекчат изискванията за членска маса, от които зависи признаването им за "национално представителни". Тази година предстои преброяване на социалните партньори, за да се види кои отговарят на условието да участват в националния съвет за тристранно сътрудничество, където се обсъждат всички важни социални закони и бюджетите на държавата, НОИ, здравната каса. Четиригодишният мандат на тристранката изтича през юли.
В съвета в момента участват двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" и четири работодателски организации - БСК, БТПП, АИКБ и КРИБ. Възможно е снижаването на критериите да позволи в съвета да се включат още бизнес организации. До 2012 г. например участваха шест, но две отпаднаха, след като ГЕРБ прие по-висок праг за членска маса.



НОВ ФИЛТЪР

Депутатите от ГЕРБ, ДСП, реформаторите и патриотите, БДЦ и АБВ са се подписали под облекчаването на изискванията за представителност на профсъюзните и работодателските организации. В момента за синдикатите се искат поне 75 хил. членове, а депутатите предлагат броят да се намали на 50 хиляди. За работодателите се предлагат да имат най-малко 1500 членове с не по-малко от 50 хил. работници общо, или да имат 100 хил. служители и работници на трудов договор общо за всичките си членове. През 2012 г. Конституционният съд отмени някои от разпоредбите за критериите за бизнес организациите - като това да обединяват браншови структури и фирми с наети не по-малко от 100 хил. осигурени на трудов договор. Другият отменен текст е за изискването работодателската организация да не извършва дейности, възложени само на нея със закон или с нормативен акт.