Битието ни на български граждани е особено - омотано е в хартия и лепило. Решенията на министри и депутати ни натрапват всякакви стикери, талони, картони. Да се чуди човек наистина ли сме част от ЕС и в кой век живеем - на интернет или на целулозната бюрокрация.

Покрай поскъпването на пътните такси в последните седмици отново излезе на дневен ред темата за пускане на еднодневна винетка за леки коли. Сега еднодневки има само за тежките МПС-та. И така, ако на човек му се наложи инцидентно да ползва междуградски пътища с личния си автомобил само 7 пъти в годината за по 1 ден, излиза, че той всеки път трябва да си купува седмична винетка по 15 лева, което ще му коства 105 лева. Въоръжени с такива изчисления, неколцина депутати и омбудсманът Мая Манолова започнаха кампания за въвеждане на еднодневна винетка за леките коли. Но министър Лиляна Павлова отсече: "Не става". Знаете ли защо? Защото било нерентабилно - разходите по производството и разпространението на лепенката били такива, че само висока такса би могла да ги покрие, което пък обезсмисляло усилието.

Обяснението на Павлова изглежда логично, но само на пръв поглед. Ако разходите за стикера са толкова тежки, най-логичното е да го премахнем. Което изобщо не е сложно. Дневната винетна такса може да се плаща по същия начин, по който вече половин България плаща за паркиране в сини и зелени зони - с есемеси. А нищо чудно, ако тази "революция" се случи, съчетана с добър контрол, приходите от пътни такси да скочат. Не е тайна, че сега много шофьори, които излизат на извънградски пътища по-рядко и по-наблизо, пестят, разчитат на късмета си и карат без винетки.

Само че държавната позиция и логика е друга. Засега ще си караме постарому, а след някоя и друга година ще имаме и електронни винетки, и тол такси, обещава министър Лиляна Павлова.

А стикерите са изначално вредни, защото



съществуването им изяжда значителни суми,



които биха могли да се ползват за съществени неща. Всяка година за винетните лепенки се харчат милиони левове. Представете си колко километри пътища остават разбити, защото милионите са отишли за печатане, превоз и разпространение на винетки вместо за ремонти.

Да се лепят "етикети" и "ценни книжа" по колата е лошо и защото замърсяват зрителното поле на шофьора. А винетката съвсем не е единствената задължителна лепенка по стъклото. По принуда "украсяваме" гледката със зеления знак, удостоверяващ, че автомобилът има застраховка "Гражданска отговорност". Друг неотменен аксесоар е стикерът, показващ, че колата е преминала задължителния годишен технически преглед. В никоя друга държава от ЕС няма да видите такова труфене по стъклата на колите.

В края на миналата година "стикерът" се превърна в тема №1 в Народното събрание покрай споровете за "Гражданска отговорност". Дискусията пламна заради безумното предложение на Комисията за финансов надзор да се забрани покупко-продажбата на тази автомобилна застраховка по електронен път и сделката да се сключва само на място в офис. Номерът с ретроградната забрана не мина благодарение на неколцина будни депутати, които се възпротивиха. Но все пак остана задължението на застраховалия се онлайн шофьор да се снабди със стикера и да го лепне на стъклото. Остана уж, за да улесни контролните органи. Безумно оправдание - при положение че във всеки момент всеки контролен орган или просто любопитен човек може да въведе на сайта на споменатата по-горе информационна система номера на кое да е МПС и тутакси ще разбере има ли валидна застраховка, няма ли. Причината стикерът да оцелее и през 2016 г. се оказа съвсем прозаична -



лепенките не можели да отпаднат, защото вече така или иначе били отпечатани



От години се говори за информационната система между КАТ, застрахователите и Гаранционния фонд към Комисията за финансов надзор (това е фондът, който покрива щети при катастрофи и злополуки по пътищата). Тройната онлайн връзка работи отдавна, в базата данни има всичко за колите, шофьорите, техните нарушения и застраховки. Мрежата се представя чудесно и всичко е достъпно онлайн. А свързаните към нея администрации продължават да ни карат да се снабдяваме с хартиени доказателства, че сме изрядни.

Наред със стикерите българският шофьор е длъжен да дипли и още хартии в жабката. Като синьото картонче, от което КАТ може да ви отнема точки за нарушения. Навремето то може и да е било полезно, даже помня как полицаите го перфорираха с клещи. Но днес цялата информация е в "нета", за какво са тези книжни упражнения!?

"Контролен талон", решен в зелен цвят, има и към "Гражданска отговорност". Той служи за доказателство, че е платена таксата за Гаранционния фонд. Пълно безумие, защото няма застраховател, който да ви продаде полица по "Гражданска отговорност", без да ви начисли и удържи въпросната такса - 11.40 лева.

Междувременно от 1 януари се появи ново хартиено бреме. Застрахователите трябва да издават към всяка полица "Гражданска отговорност" и отделен сертификат "Зелена карта". Той е необходим само за пътуване в няколко държави извън ЕС - като Албания, Молдова, Македония, Русия, Украйна, Беларус, Тунис, Мароко, Иран. Преди "зелена карта" се издаваше, ако шофьорът планираше пътуване към тези дестинации и изрично поиска документа. Е, вече е различно -



пътуваш, не пътуваш, задължително плащаш 60 стотинки



и добавяш към всички останали бумаги и лист "Зелена карта".

А понеже сме царе на идиотиите, задължителната "Зелена карта" се оказа дефицитна. Хиляди българи искат да пътуват до Турция и Македония, но не могат да си набавят заветния документ. "Преди се издаваха под 500 хиляди "зелени карти" годишно, а сега трябва да се отпечатат 5 милиона и има недостиг", обясниха от Асоциацията на пострадалите при катастрофи.

Тези перипетии са само малка част от диктатурата на хартиената бюрокрация у нас. Тя се оказва много мощна, страшно жилава и трудна за разбиване. Не е чудно, защото печатането на стикери, талони, картони, сертификати, формуляри, декларации е бизнес за много милиони, който си има здрави корени и бранители и в парламента, и в изпълнителната власт. А понеже това са важни бумаги, някои и със статут на ценни книжа, налага се те да бъдат специално "украсявани" с холограми и други защити, което означава още повече милиони. Означава също и повече изкушения за фалшификаторите и повече сива икономика. Означава и повече власт на чиновниците и контролните органи и мъчително бавно преминаване към истинско електронно управление.

Ако искаме по-скоро да се превърнем в модерна държава - в е-България, единственият начин е да разобличаваме безумията на политици, бюрократи и заинтересовани бизнес кръгове и да протестираме срещу тях. За какво ни е електронна България ли? Много просто - компютърът не взима рушвети и не се поддава на шуробаджанащина.