- "Вчера в детската градина глад натръшка двама-трима..." - пееше с всичка сила рапгрупата "Цел шницел" от II група към детска градина "Трай на свобода".

- Шшшт! - прекъсна творческия им ентусиазъм директорката. - Какво си въобразявате, че правите?! Какъв е имиджът на градината, който създавате у случайния слушател?! Някои неща не стават за песен! Ами ако ви чуе някоя чуждестранна леличка или чичко-наблюдател, какво ще си каже за нас? Че вие клеветите демокрацията по един съвсем безотговорен начин, рушите крехките й устои! Иване, защо си си свалил палтото, да не е юли случайно?!

- Госпожо, днеска ще ядем ли? - плахо попита фронтменът на групата Джиджо.

- Ама вие само за ядене мислите!... Мили деца, много по-важен е духовният живот на човека, затова предлагам сега да си поиграем на римички. Говорихме за сложната международна обстановка и международния тероризъм, нали? Хайде сега римички на Ирак!... Не виждам доброволци!... Хайде, по-смело!...

- Мрак! - обади се Лорета.

- Враг! - вдигна ръка Марк Антоний.

- Браво! - заръкопляска възторжено госпожата. - Още, още!

- Качамак!... - скочи Джиджо.

- Джиджо, нямаш капка възпитание!

- Ама, госпожо, да не съм казал мръвка или шоколад, та...

- Марш наказан в ъгъла! А вие, мили деца, моля да предадете на вашите, че от първи ще се увеличи таксата, но пък ще се намали порциончето, та ще трябва да си носите храна от къщи!... Вижте колко е хубаво - ще консумирате само домашно приготвена храна!... Три-четири: "Ураааа!"

- Уаааа!... - ревнаха питомците.

- Браво, така ви искам! Сега да видим кой какво стихче е научил! Малкият Мони?

Мони не дочака втора покана, скочи и задекламира със звънко гласче:

- "Монка, бе, паси! Мончо не пасе.

Монка, бе, мисли! Мончо пак не ще!

Време се мина, Мончо порасна!

Иска да яде - плаче за война!

Мончо много слушка - заслужава пушка -

доброволче да върви, та Саддам да усмири!"

- Браво, браво!... Ами къде е големият Мони?

- А, те си заминаха за Испания!

- Ще ви оставя за малко самички, че факсът ми звъни! Да мирувате, ясно ли е?!

Учителката се върна скоро, мачкаше замислено листа, изтекъл по факса:

- Деца, къде отиде малкият Мони, не го виждам?

- Прибраха си го техните! - хорово отговориха децата.

- А-ха... Сега, много внимателно, вземате противогазчетата, хващате се за ръчички и излизате под строй. Наде, дай тон!

Надето даде тон и децата с бодра маршировка и песен на уста напуснаха детската градина:

- "Чичко Буши най обича малките деца

да са чисти и послушни, с весели лица!..."

В тоя миг няколко фадроми нагънаха детската градина - мястото беше предвидено за укрепителен вал и две бункерчета.