|
| *** |
Всеки знае какъв приятел съм на семейните ценности. Доколкото изобщо някой ме знае.
И понеже никой не ме знае, за публиката на агенция "Блицкриг" беше доста озадачаващо да прочете следното заглавие: "ШОК! СПАЗЪМ! ДИАРИЯ! Г-Н БАЛЕВ ПЪШКА ПОД ЧЕХЪЛ, ПОД КАКЪВТО И ПЛЕВНЕЛИЕВ НЕ Е ПЪШКАЛ! ВРЕМЕ Е ЗА ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ".
Това го написа една аморална журналеса, на която отказах да посветя поема. В интерес на истината, беше донякъде коректна. Преди да публикува това чудо на журналистическата секреция ми се обади и заяви:
- Г-н Балев, моля ви с целия остатък от нормални човешки чувства, каквито и ние, жриците на тая жестока професия, притежаваме: напишете поема за мен, пък всеки да я тълкува както си иска. Разберете, не мога да си позволя глупавата ситуация да се държа като отблъсната жена!
- Само че очевидно възнамерявате да постъпите точно така. Ще пишете в жълт сайт "разкритие" за почти напълно неизвестен човек. Дори неособено умен човек ще се сети, че тук изобщо не играе професионален критерий за значимост, а има някакъв личен интерес, маскиран като публична необходимост. Разберете, свикнал съм да събирам безразличие и недоумение. Знам си читателите поименно. Никой извън този скромен читателски обръч не се интересува от мен. Вие зорлем ще ми донадите специфична стойност, не ви ли е ясно, че това дори може да навреди на... - порових в паметта си за конструкция а-ла Цветан Цветанов - ...това може да навреди на това, което имате като кауза. Има опасност да ми дадете значение, каквото не заслужавам.
Можеш ли обаче да убедиш жена с логически доводи и хладен анализ? Те разбират от лъжи и насилие - това работи при тях. Не обичам такива обобщения - "ние жените, пък вие мъжете", обаче нещата стоят точно така - инструментите за въздействие върху жената са: да създадеш илюзия или да наложиш правила с твърда ръка. Но аз не мога да лъжа, а и с шамарите хич ме няма. Така че дописката за мен си излезе в "Блицкриг" и сума народ се почеса по тила - кой ли пък е тоя и какво ме интересува, че бил пъшкал.
Не така просто се развиха нещата вкъщи.
Жена ми се разстрои от тази дописка и трябваше да я утешавам. Напразно я уверявах в очевидното - че никой не познава нито нея, нито мен, за да се впечатли от някаква измислена дописка. Междувременно измих чиниите, почистих, написах домашните на децата, направих фул боди масаж и през цялото време окуражавах по-нещастната половинка от съюза ни. Нямаше голям ефект, щото у нас това си е норма - аз се грижа за домакинството, а жена ми пръска любов и иска само малко разбиране, но рядко се чувства разбрана и подкрепена. Аз продължавам да подкрепям и да гълтам упреци. Защо го правя - не ме питайте. Робска психика, травми от детството, стокхолмски синдром - каквото щете обяснение си изберете, всичките до едно не са верни.
Тоест тя не ми е жена, съжителстваме на семейни начала. Според нея си живеем много добре и това е доброволно съжителство на базата на осъзнат избор. Децата също си имат разбирания - и трите. И всяко си има свои лични разбирания и усещане за нещата. Колкото до чувствата - по-горе уточнихме, че дори жълтите журналеси имат автентични чувства, вярват в тях и понякога чувствата им определят постъпките и формулировките.
И тук говорим за една малка обществена клетка, в един малък отрязък от време, който по историческите мерки е равен на едно кихване. Ами ако говорим за период от 500 години, прострени върху широка площ с различни културни, климатични и политически особености?... Който иска - да събере всичко това в една дума. Може и в друга или трета и пета. И всичките до една ще са верни, колкото е вярно, че пъшкам под чехъла или напротив - че съжителствам и пея.
Тъй че монетата има една страна, има втора страна, а има и ръбче.
