|
| Това е проблемът. На гола кука кълвеме като шарани! |
- Какво насам? - пита ме този, които стои пред мен.
- Малко съм замаян и объркан - казвам, - иначе съм добре, нямам оплаквания. Тебе какво те мъчи?
- Аз - вика ми онзи - съм тука за да си взема капки за очи. Мен държавата ме разболя. Тя все вика, че нещата са наред, всичко е много хубаво, че вече живеем добре и щастливо. Очите си изгледах да го видя това добро и щастието, което са ни приготвили, ама йок, нищо такова не се вижда. Само дето си повредих зрението. Река ли сега да погледна напред, където е щастието ни, нищо не виждам, ама ми текват сълзите и не мога да ги спра.
- И аз съм жертва на властта - намеси се и друг от опашката. - Ще искам лекарство срещу патос. Мен този патос ме налегна по изборно време, търчах да гласувам, спечелихме попедата, а после разбрах каква измама е всичко. Ама не мога да се отърва от патоса си, видя ли по телевизора човек от властта, все ставам прав и викам: "Ура!" Вече никой не може да ме търпи вкъщи и ще искам лекарство, някакво прахче, ако има, да го пия, да поръся с него къщата, телевизора. То бива патос, бива, ама...
- Аз - обажда се трети - съм решил да лекувам логореята си. Хвалех властта наляво и надясно, все за победите говорех, ама сега вече осъзнах, че това си е серизно заболяване. Няма такова нещо като успехи и постижения, а само думи. Много думи. Дано да има някакво евтино лекарство, че не знам!
- Общо взето - рекох - всички сме прихванали болестите на деня.Нали знаете, че родното здравеопазване никога няма да ни плати такова лечение!
- Знаеме - викат в хор онези. - Ама какво да правим, като станахме въртоглави от много политика и от този хубав живот.
- Че що се подавате толкова на политиката? - питам ги аз. - Тя е за това, да будалка хората!
- Това е проблемът. На гола кука кълвеме като шарани! Само да ни кажат, че ще стане по-добре - веднага скачаме с двата крака. Сън не спим, вярваме, търчим да гласуваме и защитаваме! Че кой не иска да е по-добре животът му!
- Да - викам аз, - на това вярвате като едното нищо, а на надписите по кутиите, че цигарите са вредни не вярвате, нали?
Мълчание.
- Вижте - продължавам, - знам какво ви е. Ама трябва да си вземете час при други специалисти, там да се лекувате, там ще ви помогнат.
- Ходили сме - викат, - не става. Само в лекарствата ни е надеждата, единствено хапчетата ни успокояват.
Дойде ми редът и влязох при личния лекар.
- Ей - вика докторът, - аман от това ежедневие. Като сте седнали пред телевизорите и не отлепвате очи от тях. Денонощно! Ако за това даваха пари - милионери щяха да са всички. А сега идват тука изгубили сън, здраве и акъла си. Един не дойде днеска с кашлица или температура. Казвай какво има?
Викам му:
- Дай ми лекарство против клатене!
А онзи пита:
- Вертикално или хоризонтално клатене?
- Глобално - казвам. - Премиерът е рекъл, че някой клати държавата и аз искам да си взема хапчета срещу това. Превантивно. Няма да чакам, когато започне голямото клатене, аз да се чудя къде да се спасявам. Не искам да живея в страдания.
- Внимателно - вика джипито, - ако не усещаш клатене, е излишно да взимаш лекарства, може да имат странични отклонения.
Казвам му:
- Познаш добре премиера ни. Дори и най-спокойното време да дойде, той казал ли е, че държавата се клати, това ще се случи. Лично ще я заклати ако трябва, но клатене ще има.
Лекарят ми написва рецептата и ме изпраща до вратата.
- Да знаеш - казва, - това лекарство много помага и при световъртеж.
- Нямам световъртеж - признавам аз.
- Ще имаш - вика лекарят, - при това клатене няма начин, ще имаш и още как!
