Един чиновник и добре да живее, рано или късно в отверстието на гишето му се появява глава, в чиито безумни очи се отразява българската действителност.
- Добър ден! - каза главата с глас, който би накарал всеки опитен психиатър да се барикадира в кабинета си. - Защо сменяте личните карти!
- Налага се и това ще е чак през 2017-а.
- Не на мен тези! Докато мигнем, и станало време!
- Добре, запишете си час за 2017-а и елате тогава!
- Да, да, та да попадна на опашките! Сега ще питам и няма да си тръгна без отговор!
Главата се втренчи немигащо в чиновника, който въздъхна:
- Добре, питайте!
- Защо ще са толкова скъпи тези лични карти, а? Половин милиард! Срамота!
- Защото това е съвсем нова технология, която...
- Стига! В Китай за стотинки ще ви ги направят между две маратонки Adibas! При това ще им сложат на личните карти мр3 плеър, плазмено телевизорче и нокторезачка! Същите като на маратонките!
- Добре, и ние ще им сложим мр3 плеър, плазмено телевизорче и нокторезачка! И тирбушон!
- Това вече е друга приказка - поомекна главата. - Кажете сега какви ще са тези данни, които ще вписвате в чипа на личната карта?
- Обичайните - име, ЕГН, особени белези, адрес...
- Вие сте престъпници, бе! - накокошини се пак главата. - За чий ще вписвате такива работи?! Те ми се виждат особените белези веднага! Нали аз мога да си кажа ЕГН-то и адреса на всеки, който ме пита! Трябва да вписвате неща, дето притежателят на личната карта не ги знае!
- Добре - съгласи се чиновникът, - такава информация ще вписваме.
- Каква по-точно? - главата пак спря да мига.
- Най-разнообразна. Зависи от конкретния случай.
- Добре, в моята лична карта например ще ми запишете ли песента "Чичовото дете я'м га доведете чичо да му каже мома как се лаже" в изпълнение на мъжки хор?
- Не, разбира се!
- Жалко, това е любимата ми песен! Обаче я знам и сте прави да не ми я записвате! Боли ме, но няма да си кривя душата!
Чиновникът понечи да дръпне преградата на гишето:
- В такъв случай ви желая приятен...
Главата обаче продължи с въпросите:
- А операта "Хованщина" от Мусоргски ще ми запишете ли?
- "Хованщина"?!
- Така излезе в кръстословицата, може и някоя буква да не е съвсем точна заради вертикалното "Инициалите на откривателя на чушкопека".
- Аха - чиновникът очевидно потискаше желанието да се прекръсти. - Аз пък си помислих, че това е любимата ви опера.
- Не. Никога не съм я чувал. Но като ми я запишете в чипа на личната карта, ще я чуя и може да я обикна.
- Съжалявам, и нея няма да можем да ви запишем.
- Много показателно! Половин милиард, а за една "Хованщина" не стигат! Поне ще впишете ли в чипа на личната ми карта "Купи хляб"?
- Това пък защо?!
- Все забравям да купя хляб и имам разправии с жена ми.
- И това няма да можем да впишем.
Главата доби някак перверзно удовлетворен вид:
- Ясно! Позната българска история! Добре, тогава каква лична информация можете да впишете в чипа?
- Тайна! Довиждане!
И чиновникът дръпна преградата на гишето, на която бе залепен надпис "15 минути технологична пауза за доливане на антифриз в компютрите". Отвън долетя познатият глас:
- Затова има опашки при вас, защото сте лоши и Господ ви наказва!...
Чиновникът не му обърна внимание, набра номер на вътрешния телефон и каза в слушалката:
- Здравейте! Аз във връзка със заданието... Да, измислих как да оправдаем разходите по новите лични карти!...
- А операта "Хованщина" от Мусоргски ще ми запишете ли?
УжасТ!