Папата и руският патриарх се срещнаха и като едни манекенки пожелаха да има мир по целия свят.

Не се намляскаха като Брежнев и Хонекер ("...и се целунаха три пъти по бузите", "Труд"); но си подариха гореща прегръдка - както навремето се гушкаха Йоан Павел II и Али Агджа.

Тая работа обаче не може да мине без екзалтация. На "Стандарт" склонността към възторженост според прелитащия вече е напълно искрена - просто така разбират добрия вкус. Затова в този вестник за историческата среща се съобщава с апломб, от който падат пломби: "Духовните водачи на Рим и Москва счупиха 1000-годишния лед между църквите". Ледът се пука, дами и г-да читатели!

Ледът се пука, пролет пукна - и пристига новата реколта мигранти. Франциск и Кирил "изразиха загриженост" по тоя въпрос, а съседна нам държава директно предупреждава - "Сърбия: До 10 дни иде бежанска криза в региона" ("24 часа"). Възможно решение се вижда съседното заглавие на същата страница: "Хиляди гърци подкрепиха протеста на фермерите"; тия фермери, ако разширят блокадата и я направят постоянна, кьорав мигрант няма да стигне до Европа.

Нуждата от екзалтация е причина за много лош вкус по вестниците - като умре някой, се започва такова интимничене с покойника, такива пошли заглавия и толкова некрофилска романтика, че на човек да му се отще да е значителен за обществото след смъртта си.

"Телеграф" е уместен пример в това отношение - "В навечерието на имения му ден инфаркт уби Железния Трифон. Легендарният бранител издъхнал пред очите на приятелката си". И понеже обичаме всичко да си е в контекста, цитираме съседното заглавие от същата страница: "В Ebay жена се пусна на търг за деня на влюбените". Интонационна среда!

"Труд" пък се хвали, че е дебнал като лешояд и взел интервю от футболиста "6 дни преди фаталния инфаркт: Трифон за последно пред "Труд": В риск съм!".

И разбира се - задължителното: "Трифон подсили отбора на ангелите" ("Стандарт").

Простете, значителни покойници!