|
| *** |
- Защо, на мен така ми е удобно - спокойно отбеляза мъжът и продължи да
реже пържолата си върху покривката.
- Да, но хората в ресторанта ви гледат.
Клиентът се огледа.
- Аз също ги гледам, и какво?
- В смисъл - изхъмка сервитьорът, - гледат ви с погнуса... Затова, моля ви,
яжте си в чинията.
- Вижте какво - ядно си пое дъх мъжът, - аз така си ям, като не им харесва, да не ме гледат!
- Да, разбирам - направи опит да се усмихне сервитьорът, - но все пак това е
изискан ресторант.
- Изискан ресторант, в който аз си плащам! - отбеляза клиентът. - Пет ордьовъра съм си поръчал! Нищо, че ми се ядат само два от тях, пет!
- Разбира се - запристъпва от крак на крак сервитьорът, - просто ви моля да си ядете в чинията и да не мажете около вас.
- Тишина! - удари по масата мъжът. - Няма да позволя да ми държите сметка как си ям храната! Що за наглост! Това ресторант с традиции ли е или съм се объркал нещо?
- Именно, защото е ресторант с традиции, е прието клиентите да ядат с прибори, без да вадят храната и да я режат по покривката. Пердетата също са ни скъпи, не е редно да си бършете устата в тях... Просто ви моля да се държите нормално.
- Как да се държа? - изсмя се клиентът. - Нормално? Че какво в тая държава е
нормално, за да се държа и аз нормално? По улиците се стрелят с гранатомети,
той ще ме кара да ям с нож и вилица! Пред аптеките избухват бомби, обаче не
мога, видиш ли, да си избърша устата в пердето! Родители нахлуват в класните
стаи и бият ученици, но сакън да не ви пръдна до рояла, дето сте го изтипосали в ъгъла ей там!
- Разбирам ви, но все пак, моля ви...
- Знаете ли, това ми намирисва на международен скандал! - повиши тон мъжът. - Но тъй като за съжаление с вас сме от една и съща татковина, няма как да намеся посолството ви! Но пък от друга страна винаги мога да ви съдя за дискриминация!
- Но, господине - почти проплака сервитьорът, - аз просто ви моля да си ядете в чинията като останалите гости, нищо повече...
- Точно така - закима клиентът, - карате ме да се чувствам различен от останалите! Само защото те не са наясно колко по-профирна е храната, когато я консумираш с пръсти и от омазана покривка, това не означава, че аз не съм наред - и загледа сервитьора крайно изпитателно - Това ли казвате всъщност, гарсон, че не съм наред?
- Не, не, не... не ме разбирате правилно...
- Не, не, не, мисля, че вие не ме разбирате правилно! Ей сега ще звънна на медиите да ги уведомя, че във вашия ресторант дискриминирате клиентите си! Сигурно не пускате и бежанци, прав ли съм? Камо ли кърмачки с деца!
Внезапна сянка премина през лицето на сервитьора и изражението му тотално се промени.
- Абе, само с тебе ли ще се занимавам аз, бе! - викна той изведнъж. - Газят ни по пешеходните пътеки, а аз ще му търпя фасоните! Минималната ни заплата не стига за вечеря в Брюксел, обаче той, видиш ли, искал да яде с пръсти! Най-бедни сме в цяла Европа, но принцът решил да маже по покривката! - след което се обърна към останалите в заведението. - Дами и господа, от днес ресторантът има нова политика! Забранява се използването на прибори, така че, ако обичате, яжте с ръце и от покривката!
След кратка пауза клиентите послушно оставиха приборите си и започнаха да ядат с ръце. Мъжът се огледа.
- Що за простотия! - каза ядно той. - Настоявам незабавно да ми донесете чисти прибори, гарсон! И сменете тази покривка, цялата е омацана с манджа, значи!
