|
| Новооткритият паметник на цар Иван Срацимир (1356-1396/97) във Видин (вдясно) очаквано предизвика широко обсъждане. В сравнение с повечето други български царе видинският владетел е сравнително добре отразен в историческите извори: Вляво - силно повредено изображение на младия цар Иван Срацимир като съвладетел на баща си цар Иван Александър (1331-1371) на л. 205 в Търновския препис на Манасиевата летопис, около 1340 г., Bibliotheca Apostolica-Ватикана. Застъпени с изображението от Манасиевата летопис са две сребърни монети на видинския владетел, Исторически музей-Видин (горе) и Национален археологически музей-София. Короната, с която е представен цар Иван Срацимир в новооткрития паметник във Видин не подлежи на определяне, понеже е авторова измислица. В Манасиевата летопис и в сребърните монети, сечени от видинския владетел, Иван Срацимир е представян винаги с полусферична корона (следвай най-горната пътека от червена прекъсната черта) - след сребърната монета следва изображение на никейския император Теодор II Ласкарис (1254-1258), рисунка на л. 294 в добавка към препис на "История" на Йоан Зонара, начало на ХV в., Biblioteca Estense universitaria-Модена; и изображение на цар Иван Александър, рисунка на л. 2 в Четириевангелието на цар Иван Александър, 1356 г., British Library-Лондон. Поясът (гр. loros) е задължителен в парадното облекло на балканските владетели. В разглеждания паметник поясът е представен в осакатен вид - приблизително една трета от общата дължина. Третата пътека от червена прекъсната черта показва от ляво надясно обобщена рисунка (по Светозар Радойчич, Портрети српских владара у Средњем веку, 1934) на сръбския крал Стефан Урош I (1243-1276) в обителта "Св. Троица" в Сопочани (Сърбия), 1270 г. [1 - огърлица (гр. maniakion, maniakis); 2 - пояс; 3 и 4 - горни и долни наръкавници (гр. peribrahionia и epimanika)]; и завързването на императорския пояса около тялото (по Георги Атанасов 1999). Бронзовата статуя на цар Иван Срацимир представя царя и с колан, пристягащ неопределяемата дреха в кръста, като коланът е съставен, очевидно, от метални касети с вградени ценни камъни или цветни стъкла. Такава структура имат през ХII-ХVIII в. женските прочелниците, включително и като част от украсата на женските шапки (сокаи); четвъртата пътека от горе надолу показва от ляво надясно увеличение на колана в паметника на Иван Срацимир и част от съкровище от прочелници, ХIII-ХIV в., Котел, Национален исторически музей-София. Втъканите медальони от двете страни на дрехата в паметника на Иван Срацимир с изображения на двуглави орли са заимствани от изображението на баща му в Четириевангелието на цар Иван Александър, двуглави орли там има върху подножника (лат. suppedaneum) на царя. Обувките в бронзовата статуя на цар Иван Срацимир са авторова измислица, която прави опит да въведе в заблуждение зрителя - разположените й отгоре псевдогранули наподобяват съвременния начин на завързване на обувки; пътеката най-долу свързва тези обувки с възстановка на императорска парадна обувка от ХI в. (по A tehnical history of costume 1947). |
Освен малка, 1, 80 м. без постамента, според моето измерване, статуята е невзрачна и това впечатление се подсилва от грозния и несъразмерен постамент, облицован със сиви мраморни плочи. Макар да не знаем със сигурност как точно е изглеждал видинският владетел, представянето му с твърде голяма глава и уродливо тяло съвсем не допринася за създаването у зрителя на благоприятно отношение към тази историческа личност. В лице владетелят наподобява софийските бездомници около Женския пазар; налага се впечатлението за отдавна невиждали вода и сапун дълбоки бръчки, съчетани хармонично с прораснала безформена брада. Всъщност, ХIII и ХIV век са време на небивал разцвет на грижите за мъжката красота - и младите, и по-възрастните мъже, да не говорим за аристократите или за самите балкански владетели, полагат многочасови грижи за брадите си, за кожата на лицето, за физическата си форма, за чистотата и вида на дрехите и обувките си, за подходящия мирис, който всеки уважаващ себе си мъж трябва да излъчва. Пропиляват се цели състояния за свръхскъпи източни и италиански платове, украшения и благовония.
Брадите и косите са обект на особена грижа и дори последният търновски просяк не би излязъл сред хората с вид на съвременен клошар. Брадите на царете Иван Александър, Иван Срацимир и Иван Шишман, доколкото можем да съдим по запазените изображения (вж. Съставното изображение), са разделени на две според тогавашните модни изисквания, като понякога тези две части се накъдрят съзнателно или, обратно, се изправят. Хиляди сребърни и медни монети на цар Иван Срацимир го представят именно с грижливо оформена остра двойна брада, като в част от монетните изображения тази брада е особено натрапчиво подчертана.
За разлика от старателната изработка на паметника на цар Самуил в София - и това беше единственото, което можеше да предизвика възхищението ни (вж. Свързани текстове), в бронзовата статуя на цар Иван Срацимир няма и следа от внимателното отсичане на детайлите, или от безупречната отливка. Паметникът на цар Самуил показа, че занаятчийската сръчност никак не е достатъчна за създаването на исторически верен скулптурен образ. Хаотично нахвърляните символи, неверните инсигнии, немислимите дрехи, обувки и накити са още по-характерни за новият паметник във Видин (вж. Съставното изображение).
* * *
Колкото и да е неочаквано за някои, може би, короните на българските царе са сравнително добре познати, поне повечето от тях. Изглежда поради това така дразни измислянето на несъществували никога корони; а когато те умишлено са кичени с измислени символи, тогава раздразнението ни плавно преминава във възмущение. Всички корони на владетелите от рода на Шишмановци са увенчани, според многобройните им изображенията, с големи вретеновидни рубини; нито една от тях няма на върха си кръст. Такава е практиката още от ХI в.; кръстът, като главен християнски символ, плавно е избутван от вътрешния свят на средновековния балканец, отстъпвайки място на силно персонифицирани апотропеи - личен светец-покровител, при това представян най-често в конкретна сцена от животоописанието му. Кръстът по това време, особено през ХII-ХV в., е твърде общ символ в съзнанието на предците ни, за своята защита те се нуждаят именно от личен покровител. И така, докато от IХ-ХI в. имаме хиляди нагръдни кръстове - от некрополи или случайни находки, то през ХII-ХV в. личните апотропеи с форма кръст са по-скоро рядкост; а когато ги има те допълнително са изпъстрени с изображения на лични покровители и със сцени от живота им.
Щедрото кичене с кръстове - както с петолъчки през 1950 г., не само е невярно исторически и археологически, но и подсказва ярка манипулативност, което съвременният потребител на културни ценности не е склонен да понася. Бронзовата статуя на цар Иван Срацимир скулпторът Ал. Хайтов е обзавел с три кръста - върху измислената корона, върху дългия владетелски кръст и върху глобуса; при това и трите светят кичозно в тъмното. И докато такава корона няма, владетелският кръст и глобуса не е ясно дали изобщо са съществували в действителност (вж. Георги Атанасов 1999), те по-скоро са само части от идеологическото и пропагандното въздействие на царските изображения.
Впрочем навсякъде се повтаря, че в бронзовата си статуя цар Иван Срацимир държи в лявата си ръка торбичка с пръст (акакия), което не е вярно; акакията се изобразява във форма, наподобяваща свитък. В този случай скулпторът е представил глобус - като символ на универсалната власт на владетеля.
Особено дразни в новия бронзов паметник дългият владетелски кръст; той не само че вероятно никога не е съществувал, но и заменя в този случай добре познатият скиптър от монетите на видинския владетел, завършващ с лилия*.
* * *
Навсякъде в отзивите за новия паметник във Видин се обсъжда дискотечното му осветление, в случая даже и в цветовете на трибагреника ни; това било "запазената марка" на този скулптор. Няма да се съгласим тук с това; като негова запазена марка, всъщност, се налага упоритото травестиране на българските владетели - цар Самуил бе представен с колан, съставен от украсата за сокай (от съкровището от с. Дружба, Видинско); този път пак е налице колан, съставен от метални касети с вградени ценни камъни или цветни стъкла. Същото е като да бъде нарисуван Левски с щирокопола шапка с цветя.
______________
* Полусферичната корона с перлени пропендулии, двуострата брада, скиптърът с лилия и тронът особено добре личат на една сребърна монета на цар Иван Срацимир (вж. Съставното изображение), чиято снимка любезно бе предоставена нарочно за този текст от археоложката в ИМ-Видин Оля Миланова.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=755333
(Новият паметник на цар Самуил е исторически непригоден)
http://www.segabg.com/article.php?id=758594
(Подлежи ли на преправяне паметникът на цар Самуил?)
