През 1879 година известният ботаник Уилям Джеймс Бил от университета в Мичиган започва експеримент, който още дълго време няма да завърши.

По онова далечно време борбата с плевелите била трудна. Затова ученият решил да види кои плевели са най-устойчиви и как може да се справи с тях. Било му интересно колко от 23-те известни нему плевела ще останат в песъчлива почва, без да покълнат.

В 20 стъклени съда, пълни с влажен пясък, той сложил 50 семена от 23-те вида най-често срещани плевели и ги заровил на тайно място около университета. Съдовете били оставени отворени - за да може водата да стига до семената. Планът бил прост - на всеки 5 години да се отваря един съд и да се проверява кои плевели са поникнали.

Ботаникът Бил имал време да отвори 6 съда. После предал задачата на свой млад колега, който през своя живот отворил още 6. Сега за експеримента отговаря Франк Телевски.

Експериментът трябвало да приключи още през 1979 г., но учените преценили, че могат да продължат само с по-дълги периоди между отварянето на стъклените съдове (последния съд е бил отворен през 2000 г., а следващият ще бъде проучен през 2020 г.) Така окончателният край на експеримента ще бъде явно през 2100 г. Местата на заровените плевели остават тайна за хората - за да не започне лов на сувенири.

Каква е стойността на експримента? Честно казано - никаква. Днес ние се борим с плевелите по доста по-различни методи, предимно с химия. До тук експериментът обаче е установил недвусмислено, че най-устойчивият плевел е Verbascum blattaria.