На фона на дебата в Европа за ограничаване на социалните помощи за чужденците десетки хиляди българи получават обезщетения за безработица и детски надбавки в страните от ЕС. Това показват данни, предоставени на "Сега" от няколко европейски държави.
Най-голям е броят на българите, които разчитат на социалната система, в Германия. Там към януари тази година близо 32 хил. българи получават детски за общо 47 686 деца, съобщиха от германската служба, отговаряща за семейните помощи. Не е ясно колко от тези деца живеят тук - според европейския регламент родителите имат право на детски в приемащата страна, дори децата им да не живеят с тях, а в родината си. Тази година сумите в Германия бяха увеличени и за първо и второ дете се вземат по 190 евро, за трето - 196 евро, а за всяко следващо - по 221 евро.

Хиляди българи получават и обезщетения за безработица в Германия. По данни към октомври 2015 г. на тамошното Министерство на труда броят им е 63 788. От тях работоспособни са 44 690 души, а останалите имат право на социални услуги, но не могат да работят, показва справката.

10 783 български граждани са получавали обезщетения за безработица в Испания, показват данните на Министерството на труда там. Сумите са различни, защото зависят от осигуровките, както е у нас. С този брой българите се нареждат на трето място сред всички 60 страни, чиито граждани получават обезщетения за безработица. 5% от всички безработни в Испания с пари от държавата са нашенци. Румънците обаче са на първо място - почти всеки четвърти безработен с обезщетение е румънец - общо 47 500. На второ място са гражданите на Мароко - 39 500 души (19 на сто), а веднага след нас на четвърто са еквадорците с 10 300 (малко под 5 на сто). Испания е плащала обезщетение на общо 211 хил. безработни чужденци към края на 2015 г.

В Англия водят обща статистика за България и Румъния - към февруари тази година 5100 българи и румънци в трудоспособна възраст получават някакъв вид социална помощ - за безработица, самотен родител и др. През февруари 2014 г. са били 3860. Бройките изглеждат нищожни, но всъщност спрямо 2010 г. се наблюдава значително увеличение - тогава са били 1910 души. Оказва се, че българите и румънците далеч не са най-многото граждани на ЕС, които разчитат на помощи на Острова - от всички останали страни от ЕС гражданите, поискали помощи през февруари, са общо 109 хил. А данните за всички страни показват, че над 371 хил. чужденци във Великобритания разчитат на социалната й система. Те обаче са едва 7.2 на сто от всички, които получават помощи. Близо 4.759 млн. британски граждани получават помощи, показват официалните данни.

За 4 години - от 2011 до 2015 г. - общо 490 451 българи и румънци са се преселили във Великобритания и са поискали осигурителен номер, който е задължителен за работа или за получаване на помощи. Само за 2015 г. българите, дошли на Острова, са 39 хил., но това е с 6 на сто по-малко от 2014 г. Румънците обаче се увеличават значително - те са 170 хил., или със 17% повече от 2014 г. и са на първо място сред всички нации. 3.4 млн. са чужденците от 2011 г. насам, поискали такава регистрация.

Само от 2014 г. досега близо 7600 българи са поискали да получават детски в чужбина, показва справка на Агенцията за социално подпомагане у нас. Тази информация е налична, тъй като според правилата при кандидатстване за такава помощ в чужбина българите трябва да си извадят документ от нашата служба, че не вземат детски тук. Според справката сериозна група българи получават детски в Белгия - от 2014 г. досега близо 1800 българи са поискали документ от АСП, за да получават сумите там. От белгийската служба, която отпуска детските, предоставиха данни към края на 2014 г. Според тях 90 български семейства са получавали пари за 146 деца, които са живели в България. В същото време от белгийската служба посочват, че и 21 родители - белгийски граждани, са получавали детските си за 32 деца, които живеят у нас. Белгийската служба не даде информация за българчетата, които вземат детски там.

Във Финландия към края на миналата година 334 български граждани са вземали детски помощи. За всички тях финландската служба - "Кела" - е изплатила 562 430 евро. За едно дете във Финландия се получават на месец 95.75 евро. За две деца общата сума е 105.80 евро, за три деца - 135 евро, за четири деца - 154.64 евро, а за пет и повече сумата е общо 174.27 евро на месец. Според справката на АСП 109 българи са поискали документа за детски във Финландия. 511 български граждани пък са получавали помощ за безработица във Финландия, което е струвало над 3.7 млн. евро за годината. Сумата обаче не включва обезщетенията, които се получават от финландските фондове за безработица, посочват от "Кела".

Почти същият е броят и на българите, които получават детски в Словения - към декември 305 български граждани вземат детски за 478 деца, които живеят в Словения. От словенското министерство обясниха, че детето трябва да живее легално в страната, а детските надбавки се дават като допълнителна подкрепа за деца, чиито семейства получават под 64% от средната заплата на човек от домакинството за страната за последната година. Както и у нас, в Словения детските се отпускат за период от една година. Отделно още 189 безработни българи в Словения разчитат на помощи там.

От френското социално министерство обясниха, че не водят статистиката по страни, а делят получаващите детски на френски граждани и такива от ЕС. По последните им данни от септември миналата година 137 280 домакинства получават някакъв вид помощ за деца - например за обучение на дете с увреждане и др. Броят на тези семейства представлява 2% от всички, които ги получават, обясняват от френското ведомство. Не получихме отговор за помощите за безработица.

300 българи са поискали детски в Норвегия, сочат нашите данни от 2014 г. насам. От ресорното норвежко министерство предоставиха данни за това на колко чужденци са изплатили различни видове помощи у нас, но не и за българите в Норвегия. През 2014 г. Норвегия е платила 10 млн. крони за помощи на 107 души, живеещи у нас - норвежци и други граждани, включително българи.

320 българи са получавали и помощи в Холандия по последните им данни от края на 2014 г. Отделно Холандия е предоставяла и социални помощи на 900 души, родени у нас, на възраст между 25 и 65 г., както и на 270 души на възраст над 65 г. 60 младежи между 18 и 27 г. също са получавали такъв вид помощ. Това са родени в България хора, но не е ясно дали всички са с българско гражданство, от холандското министерство посочват, че нямат конкретни данни за български граждани.

Сънародниците ни в чужбина могат да бъдат засегнати от обсъжданите промени във Великобритания и Германия. Англия вече получи зелена светлина от ЕК да ограничава в бъдеще чужденците да се възползват от социалната й система. В Германия също започва дебат за ограничаване на детските помощи за чужденци, чиито деца не живеят с тях в Германия, а са в родината си.