|
| Изскачане на едни съмнения от тортата... |
Михаил Миков, БСП: България е поле на едно значително, активизирано присъствие на Турция, очевидно и от последните събития, които се развиват тук. Очевидно става въпрос за една политика, която днешната турска държава провежда към съседите. Не само към съседите, към Балканите...
В-щ: И "Стратегическата дълбочина" на Давутоглу.
ММ: Да. И стратегическа дълбочина, в която ние сме им най-близката част.
В-щ: Да, и за това как се разсъждава за Турция като република ли, като наследница на Османската империя, но хайде да си говорим за България. Доста спрени обществени поръчки за над милиард - това има ли обяснение, и то скорострелно?
ММ: Първото обяснение, е че България дава още един ясен сигнал, че в нея няма върховенство на закона.Ясно е, че тогава, когато министър-председателят реши, може да пусне, може и да спре. Той ги пуска, той ги спира. Вземете този случай сърцераздирателен с тортата на летището и чистачките. Става дума за обществена поръчка от времето на "Борисов 1", спряна по време на кабинета "Орешарски". Съдът е постановил да се продължи тази процедура и излиза министър-председателят и казва: "Аз я спирам", а те милите, тичат с метли и торти да го приветстват, без да си дават сметка, че те са едни употребени обекти в политическия PR на премиера, а истината е съвсем различна, защото зад тази фирма, която иска да вземе тази обществена поръчка, стоят хора, които играят карти с премиера, или са играли карти в миналото.
В-щ: Кои са тези хора? Говорим за...
ММ: Доколкото разбрах, г-н Сталийски стои зад това и е започнато при предишното управление на Борисов. И изведнъж, всички медии се юрват...
В-щ: Обществената поръчка за почистването. Не, ние и преди това първи показахме протеста.
ММ: Да. Всички медии се юрват да снимат тортата.
В-щ: Ами, жените са щастливи затова, че не са си загубили работата, г-н Миков. В днешно време да имаш работа си е лукс.
ММ: И тези жени, и други жени, и мъже трябва да разберат, че когато политиката е такава, всичко зависи от един човек, че трябва промяна в политиката, че трябва друго отношение между капитала и работещите. И в крайна сметка трябва да излезем от блудкавия PR, който често се сервира от медиите и да отидем до истинските неща.
В-щ: Добре, де, блудкав PR ли е? Борисов казва, има съмнения, спираме ги, за да няма съмнения как се изразходват държавните пари. Когато се дават, все питаме защо ги дават, като ги спират, защо ги спират и няма окончателно решение.
ММ: Вижте, има ли закон в България, има и съмнение. Това е големият въпрос, на който всеки трябва да си отговори.
В-щ: То е съмнително дали има закон в България. Мога ли така да го/.../
ММ: Добре, приемаме, че няма закон и да работим по съмнения тогава. Всичко да става по съмнения и знаете, че накрая най-важни са съмненията на министър-председателя. Който и каквито съмнения да има, нямат значение. Имат значение съмненията на министър-председателя. Аз, примерно, имам съмнения, дали всички тези фирми, чиито поръчки, получени по законовия ред за прекратени, ще заведат дела за обезщетения, защото ако не заведат, очевидно е, че става въпрос за поредна договорка. Ако заведат - възниква въпросът колко милиона, колко десетки милиона ще струват съмненията на министър-председателя на българските данъкоплатци, колко време ще бъде изгубено за провеждането на тези обществени поръчки. И в крайна сметка кога най-сетне вместо съмнения, в България ще има върховенство на закона, а не върховенство на съмненията.