|
| *** |
- Кво правиш бе, серсем - рече ми рибката с човешки глас. - Аз съм в размножителен период! Глей ква съм се надула от хайвера!
- Пардон, мадам - казах, - не знаех, че сте в положение.
- Не знаел, не знаел... Много умни се навъдихте напоследък! Това да ти е за последно! Хайде сега, пускай ме, че стана задушно!
- Момент - възразих, - а трите желания?
- За улов на златни рибки извън сезона те санкционирам с две. Казвай третото!
Неприятно ми стана, но няма как - преглътнах. Помислих малко и пожелах:
- Искам всичката корупция да изчезне, за да се оправят работите, държавата най-после да тръгне и да бъдем всички щастливи и доволни!
Рибката повъртя перка край мястото, където хората обикновено имат уши, плесна с опашка и отплава.
И стана тя, каквато стана.
На връщане ме спря полицай. Погледна ме объркано и жално и попита традиционно, но малко модифицирано:
- А какво да правим сега?
Казах му да е щастлив, че изпълнява безкористно дълга си, но той нещо не прояви ентусиазъм.
На близкия строеж кранистката вдигаше към етажите пале с каси бира - бяха спрели да го строят, защото им отменили поръчката. На другите строежи даже и бира не пиеха - работниците си бяха вдигнали чуковете.
Но никой не крадеше безстопанственото желязо, защото нямаше пунктове за изкупуване - отмяната на корупцията ги беше затворила!
Пред съдебната палата разциврен магистрат в тога се бършеше с широкия ръкав и питаше - е, кажете, как да съдим при това извънредно комплицирано положение! Кого да съдим? Кой да е виновен? А?
В болницата докторите гледаха объркано пациентите, мереха им температурата и ги питаха сериозно ли смятат да се лекуват, или просто искат да си прекарат известно време на топличко и чистичко за сметка на здравната каса.
Банките пък направо спряха да дават кредити, защото документите на мераклиите не бяха в ред.
Вестниците излизаха с намален обем, а някои - дори с бели страници.
Даже футболното първенство замря - играчите послушно излизаха на терена и се мъчеха да ритат, но като не знаеха резултата предварително, не знаеха кога да си вкарат гол и всички мачове завършваха наравно.
Рибката така на сериозно бе приела борбата с корупцията, че по новините видях, как усилено се вдига ограда на границата, само че не на оная, а на сръбската - да не би банкерът, на когото клиентите му бяха скъпи, да вземе да се върне нелегално и да корумпира отново някого.
Държавата както си вървеше - макар и с малко скърцане - изведнъж каза "Пуф" и спря!
Не си спомняте?
Как ще си спомняте - аз се върнах край реката, викнах няколко пъти като в приказката и рибката се върна.
- Виж какво - рекох, - аз че съм глупав, съм глупав, ами ти що ми се връзваш на акъла - дай да оправим тая работа!
Рибката плесна с опашка радостно и отплува да си хвърля хайвера, държавата каза "Мъц", скръцна, затрака, затрещя и тръгна отново, а никой не помнеше нищо за безкорупционния период.
С изключение на тези, които трябва, разбира се!
На извънредно заседание само за два часа на първо и второ четене бе прието изменение и допълнение в Наказателния кодекс, според което уловът на златни рибки от безобидно бракониерско занимание се преквалифицира в заплаха за националната сигурност.