Нали е модерно, реших да направя интервю в ромската махала и ето ме, седя край масата в къщицата на Снежан. Обстановката е пределно скромна, децата - пределно много, а настроението е ведро.

- Снежане - включих касетофона, - как живеете ромите, имате ли какво да ядете, какво да пиете?

- Гледай сега, бате - подхвана приказката Снежан, а децата му ме гледаха като тигърчета пътешественик - не можем да те лъжем - бедно живеем и даже немаме какво на дечурлигата да дадем, обаче ядене има!

- Как така хем нямате, хем имате?! - потърсих логиката на събитията.

- Всичко ше ти кажа, бате! Значи, вчера знайш какво вечерахме? Гивеч! - похвали се той и извика красиво, - Есмералда, донеси от гивеча, човеко е гладен!

Кръшна жена с лазерни очи сложи пред мен чиния с ядене и седна до децата да ме гледа.

- От какво е гювечът? - полюбопитствах предпазливо.

- В един гивеч сичко има, бате! - обясни Снежан. - Тука мойто жена е нарезала плакати от рок-концерта "Гивеч за ромите". Има и дипляни от разни фондации... Илядо и една фондации се грижат за нас, ромите, и е те, има какво да турим на масата! Яж, бате, не се срамувай!

Боднах с вилицата парче хартия.

- Кръгла маса за ролята и мястото на кебапчето сред малцинствата... - прочетох и забоцках нататък. - Образователен курс по уебдизайн и сомелиерство за безработни ромски младежи... Инициатива "Гьобеци за всички"... Става ли за ядене този гюведж?!

- Става, бате, вчера сичкото ром го ядохме - аз, Есмералда, Здравко, Гергефчо, Мюмюнчо, Асанчо, Дзимбюл и шебека Геновев. Лапахме кат невидели! Само Геновев се опъваше, щот шебек всичко не яде, ама кат нема друго и той се набухка! Есмералда, донеси мастиката да почерпим човеко!

- На работа съм... - възразих.

- Нищо, бате, до 300 грама не се брои!

Есмералда сложи на масата голяма бутилка мастика с красив етикет.

- Цял литър? - учудих се. - От фондация ли е?

- Не е от фондация, бате, нито от дамски клуб, ами е от мазето на чичо Мюмюн! Аз му варим мастика, водка, нещо там уиски и коняк, той ми плаща в натура!

- Не са хубави тези работи, Снежане...

- А да джвакаш хартия по-убаво ли е, бате? - сипа по чашите моят домакин - Наздраве, бате, пийни да сгрееш червата!

Пийнах. После пак. А накрая даже и ядох.