Да е бардак - не е бардак, но прилича. Да е харем - не е харем, но за това се сеща човек. Според табелата е приемна в министерството, но кой днес вярва на табелите! Явно има кой, защото граждани чакат на опашка. Влиза поредният:

- Добър ден! - поздравява рефлекторно той и продължава по същество. - Дошъл съм да се оплача от това възмутително обстоятелство!...

Служителката в приемната извива гръб по котешки, гласът й е в същата стилистика:

- Бедният! Какво е станало?

Сетне започва да диша така, че едно от копчетата на блузката й изхвърчава като майски бръмбар и рикошира в челото на гражданина. Той мига неравноделно, оглежда се:

- Чакайте, вие ли отговаряте за координацията и субординацията?!

- Да, точно аз, цялата отговарям!... - иззад бюрото наднича хулигански крак в черен мрежест чорап. - При това, с цел по-пълното задоволяване на гражданите, отговарям не само морално, но и физически!

Дишането продължава, мъжът се оживява:

- Аха! Отворили сте бардак в министерството, а!

Тя се нацупва в най-добрите традиции на съответните филми с възрастово ограничение на аудиторията:

- Новото винаги среща неразбиране! Колкото и да се стараем, все няма угодия за вас!...

Той преглъща като шаран в солариум, погледът му конвулсивно се мъчи да обхване крака й, който, ако беше планина, в подножието му щеше да цъфти вечнозелена градина, а върхът щеше да е увенчан от вековечна ледена шапка, привличаща дръзки покорители от цял свят.

- Добре де, щом по новому - нека е по новому! - хленчи мъжът. Сетне се опитва да бъде суров. - Искам да се оплача от продължаващото нарушаване на разпоредба номер 7!

Тя го изслушва с премрежен поглед, съобщава:

- Мерките ми са 90 на 60 на 90!

Той се олюлява:

- Ама вие ли наистина отговаряте за координацията и субординацията?!

Тя облизва червените си устни:

- Аз преди всичко съм неомъжена и в момента нямам сериозен приятел...

Той облизва пресъхналите си устни:

- А наредба номер 90 на 60, не, номер 7, много дълго се нарушава...

Иззад бюрото лениво се подава още един замрежен крак и застава до другия, вероятно да си клюкарят, а в това време притежателката им въздиша:

- Краката ми са мно-о-го по-дълги. Толкова са дълги, че по тях има все още неизследвани области...

- Ама аз искам да се оплача... - репликира той затихващо.

- Да, оплаквай се, дълго, много дълго... - гърчи се тя.

Очите му са по-големи от държавния печат и така кръгли:

- Чакайте, наредба номер... Кой беше...

- Продължавай, продължавай! - вилнее жената.

- Продължаващото нарушаване... - той изведнъж тръсва глава. - Ох, трябва да ви гушна!

- А наредба номер 7? - мърка тя.

Той е напълно искрен:

- Каква наредба?! Дайте да ви гушна!

Тя е напълно делова:

- Разбира се, само че аз съм по изслушването, гушкането е в ресора на колегата Иванов - служителката вика. - Колега Иванов!

От съседната канцелария влиза мъжище с размери и пропорции сякаш от пелени е хранен с попара от анаболи, комплексни витамини, вино и папки "Дело":

- Кой тука е за гушкане, колежке? - делово боботи той.

Посетителят има вид на човек, наблюдаващ живота си на кинолента. Той с усилие се откъсва от зрелището, заеква:

- Ама... Аз не... - сетне намира верните думи. - Благодаря за съдействието! Довиждане!

Тя маха след него с безсрамен маникюр:

- Колко е хубаво, че решихме и вашия проблем!

Колегата получава захарче и тромаво се скрива в съседната канцелария. Тя ловко прикрепя нови копчета на празните места и вика с кристален глас:

- Следващият посетител, моля!

Вратата се отваря...