Уж българите сме хора като всички останали, обаче всичко у нас става някак по-така. Пример с виц: Също както Цезар и Наполеон, аз умея да върша по няколко неща едновременно. Сега например имам махмурлук, изглеждам ужасно и ми се спи.

Онзи ден папата посети бежански лагер и изми краката на ближни, изповядващи различни религии. Ще каже някой - хайде не на нас тези номера! Хайде стига фалш! Де да имаше такъв фалш и у нас, ще му кажем ние! Или, както е пределно ясно казано във вица: В Америка на лицата на хората има фалшива любезност. У нас на лицата на хората има искрена омраза. Ако хвърлим поглед на благотворителната дейност на нашата си църква, ще забележим, че тя удивително прилича на летателната дейност на нашите си военновъздушни сили, в които самолетите са около един. Църковната благотворителност лесно може да се следи, защото е съсредоточена в Ихтиман, да е жив и здрав отец Иван. Патриархът ни по традиция страни от фалша, честно и почтено избягва да се среща със страдалци, същото краси и останалите църковни първенци, които предпочитат рязанета на ленти и освещавания на офиси, нежели да посетят хора в беда, хайде, да не са мигранти, ама български нищи да бяха нагледали поне! И не е нужно да мият краката им, не е нужно дори да слизат от лимузините, в които пак по традиция се возят благодарение на дащни миряни, просто да свалят малко страничното стъкло, пък да помахат с ръчичка, увенчана със златни пръстени и луксозен - традицията задължава! - часовник, който, за да се избегне недостойното за сана еднообразие, е платинен. Уви, не се е случвало такова чудо по земите български, ала ще продължим да чакаме с библейско търпение, а междувременно, за да не мълчим "като архиерей на прием", следва виц: От ламборджинито на отец Тарапонтий беше изгонен диабло.

Папата си е папа, а ние също имаме с какво да се похвалим в областта на библейската символика - в България е традиция управляващите да си измиват ръцете по маниера на Пилат Понтийски, при това не само на Велики четвъртък, а целогодишно. Усърдни са слугите на народа в нашата държава и може би затова въпреки поговорката, за тях всеки ден е Великден. Ето, онзи ден депутатите вдигнаха заплатите на индивидите във Висшия съдебен съвет. Няма да си кривим душичката, те не направиха това заради високоефективната им и безспорна във всяко отношение работа, защото такава няма, а даже напротив, направиха го, за да не "ходят по джапанки и по бански" висшите съдебни съветници. Според пишещия тези редове по-въздействащо би било, ако те бяха обрисувани само с по един пищимал около слабините, но нейсе, важното е да се подчертае мъката, а за да не се просълзи някой от съчувствие, нека да припомним, че във ВСС материалното и сега е на нужната висота, че и отгоре и сцени като от следващия виц там са невъзможни:

- Тройка кебапчета... Шопска салата... Шкембе-чорба...

- Стоп! Я идете да се нахраните и след това пак ще се заемем с теста на Роршах.

Но да не се дразним, пости са, човек възвисява мислите си и щади тялото си, за да не му се наложи да посети личния лекар, което освен неприятно, днес на някои места в България е и безсмислено поради съответната ефективна стачка. Разбира се, тя все някога ще приключи, тъй че на когото му се налага, може да изчака пред кабинета на джипито, а докато чакат, пациентите по традиция си говорят за болежки. Ето виц, който може да бъде разказан в такъв момент:

В кабинета на уролога нахлува мъж и си сваля панталона:

- Докторе! Погледнете го - ей тоничък, сбръчкал се е и само се мандахерца! Какво да го правя?!

Докторът:

- Какво да го правиш! Ще го доизносиш!