|
| *** |
- Да живее България! - поздрави ме той и понечи да влезе покрай мен.
- Ало, къде? - спрях го аз.
- Вътре - кимна към апартамента ми Сидеров, след което по навик добави, - и не ме блъскайте!
Мина покрай мен, остави кофата и си сложи гумените ръкавици.
- Хайде сега да почистим този български дом! - каза и натопи парцала в кофата.
- Ма, чакайте малко - спрях го аз, - какви са тия глупости? И какво въобще правите тука?
- Явно сме от тия, дето не гледат новини! - яростно заподскачаха веждите му. - Къде спите, че не сте разбрали новината на века - мен ме осъдиха!
Мълчах и се чудех редно ли е да го накарам да се събуе, или щеше да го сметне за вид посегателство.
- Ако говорите за това, дето ви осъдиха на общественополезен труд заради хулиганство - казах аз, - за това чух, но нали трябваше да чистите паметници, не домове на мирни граждани?
- Трябваше - съгласи се Сидеров, - но навън вали, а аз обичам да се мокря само по плажовете в Куба, така че, за да изпълня дълга си на сухо, избрах на произволен принцип вашия апартамент и сега, в името на България, ще го почистя!
След което с военна крачка влезе в кухнята.
- Това какво е? - посочи кутията с пица, която си бях оставил за по-късно.
- Ми, пица... - отговорих.
- Не! - тръсна глава той и вдигна с погнуса едно парче, сякаш беше мръсен чорап. - Това не е пица, това е италиански буламач, а вие сте грозен родоотстъпник, след като им ядете гнусните европейски бълвочи!
Точно се зачудих дали да се обидя на "грозен", когато Волен извади от джоба си пакетче пелмени и решително ги тресна на масата.
- Ето това яде един патриот, един родолюбец! Вкусен руски деликатес! - след което кимна. - Кухнята ви е изчистена! Към хола! - и без да ме дочака, марширувайки, влетя в съседната стая, грабна книгата, която четях, и заклати глава - Тц,тц, тц... точно на такъв ми заприличахте, като отворихте вратата!
- На какъв? - не разбрах аз.
- Соросоид! Майцепродавец! Какъв е тоя Джон Гришам, що за гнусен империализъм?! Вие сте проводник на чужди интереси! Веднага се извинете! Един български патриот не чете такива бездарни словоблудства - и бръкна във вътрешния си джоб, за да извади томче, подвързано във вестник "Комсомолская правда" - Ето това е качествена продукция! Текстовете на група "Любэ"! Расторгуев е истински творец! Истинска литература! Оставям ви текстовете, ще се изпитваме! - след което се огледа и кимна - Холът ви е изчистен! Към спалнята!
Не си бях оправил леглото и за момент ме хвана срам, но Волен въобще не му обърна внимание, отиде директно при компактдисковете ми и започна нервно да ги мята през рамо един след друг:
- Елвис Пресли... "Ролинг Стоунс"... "Моторхед"... - след което се извърна към мен, а очите му бяха кръвясали - За каторга сте вие, за зандан! - и се прекръсти - Отче! Прости им, ибо не знают, что делают!
Огледах се крайно смутен, имах чувството, че всеки момент отнякъде ще се появи и Чуколов, за да ми хвърлят един патриотичен пердах в името на родината. Но Волен затвори очи, явно да се поуспокои, преброи до десет ("Один, два, три, четыре, пять..."), след което ми връчи диск на "Любэ".
- Текстовете вече ти ги дадох, сутрин, обед, вечер ги разучавай! И като ги научиш - позови меня громко по имени...
После въздъхна, намръщи се удовлетворен и заяви:
- Този дом е прочистен!
Удари токове в земята, погледна ме, каза до свидания и отпраши с военна крачка, без да затвори вратата.