|
| *** |
- Трудна, дяволски трудна задача постави вътрешната министърка!
Замезих разбиращо.
- Прав ли съм, Асане? - казанджията погледна кроткия ром, който тъкмо посягаше към салама.
- Аз не съм Асан, бате! Асан днеска се жени! - обясни онзи насред движението. - Аз съм му заместник, бате!
Байното наля и на него:
- Важното е да не приемаш да ти прехвърлят на твое име фирма! Ясно ли е?
- Ясно е, бате! - рапортува ромът. - Бил Гей да дойде у махалата и да ми каже: "Не мърдай, Мюмюне, да ти прехвърлим фирмата си!", ще насъскам кучетата и конете срещу него!
Нашият домакин не успя да скрие задоволството си:
- Браво! Ще следиш същото да направи и Асан, чуваш ли!
- Кълнем ти се, бате!
Чукнахме се, отпихме.
- Къде го Желязко? - огледа се байното.
- Спи зад казана, бате!
- Пак ли! Я го събуди и го доведи тука, моето момче!
Асан гаврътна чашката си, метна в мургавата си уста търкало салам и отиде към дъното на помещението, откъдето, както чухме във възцарилата се тишина, долиташе тихо похъркване, резониращо в празното по това време на годината медно съоръжение.
- Не трудна, ами невъзможна задача! - бай Симеон разбута салама и почука с ноктест показалец по омазнения вестник, постлан на обърнатата щайга. - "Възпитаване на отговорности и гражданска култура"! Това в младежите!
Откъм дъното на помещението се дотътри дангалак, разтърсван от лъвски прозявки.
- А, Желязко! Ела тука и седни!
- Какво има, бате Симеоне? - сънено попита онзи.
- Желязко, госпожа министърката какво каза онзи ден?
Младежът мъчително се замисли, после се отказа, опита да налучка:
- Наздраве?
Бай Симеон с мъка се въздържа да не пусне в действие шамарената фабрика, поне на мен ми се стори така, а може и просто да е мечтаел да го удуши. Вместо това повиши глас:
- Желязко! Да не сме изучавали сто и десетте министерски мерки, да ми говориш глупости! Госпожа министърката ще каже "Наздраве" чак като унищожим в зародиш битовата престъпност! - казанджията ме погледна обречено. - Ама кога ще стане това с такива младежи, не знам! Асане! - подвикна той.
Ослушахме се. Откъм дъното на помещението долетя мултикултурно похъркване.
- И този откърти! Нищо, нека дремне, той поне си знае урока! - байното се обърна към младежа. - Ами ти, бе! Ти знаеш ли си урока?
- Знам го, бай Симеоне! - младежът зарецитира. - "Не се гъни като кренвирш!" "Не се придвижвай в района на казана на четири крака!" "Не хапи клиентите по крачолите!"
Младежът, удовлетворен, взе ромската чаша и я поднесе към казанджията, гледайки го в очите като отличник сладолед.
- "Не складирай сланина в джобовете си!" - назидателно каза бай Симеон.
Младежът старателно повтори и в чашата му бе налято. Байното наля и на мен, и себе си не забрави. Пихме, после уважихме салама.
- Сигурно се питаш ще я бъде ли тая работа, или няма да я бъде?
Кимнах. Той продължи твърдо:
- Ще я бъде! Все пак срокът е 2018 година, има сума ти време за превенция! - сетне сякаш помръкна. - А пък според баба Пена нищо няма да стане така! Трябвало да се раздаде оръжие на пенсионерите! Тя сега с едната брадва успява да се опази, пък ако й дадат пушка, направо ще мине в контранастъпление срещу престъпността! Бабини деветини...
Откъм дъното на помещението дойде Асан, свеж и заресан с вода:
- Бате, свършихме ли за днес превенцията, че съм решил да се женим?
Байното махна с ръка:
- Свършихме. Обаче утре да дойдеш пак, чуваш ли!
- Ще дойдем, ако ме пусне булката, бате! Обаче Асан след три дни ще дойде, немай грижа!
Ромът тръгна, Желязко се затътри към дъното на казана. С бай Симеон продължихме превенцията в намален състав...