Дървото беше красиво и огромно, високо почти до небесата. Ние от години се грижехме за него, поливахме го редовно и го пазехме от корояди. Накрая го подарихме на държавата. Лично премиерът преряза лентичката при откриването.

- Подаряваме дървото на държавата - заявихме. - Това е нашият принос в борбата с корупцията по високите етажи. Колкото по-едри са корумпираните във властта, толкова по-високо може да ги вържете на някой клон и да ги обесите за техните безобразия. От нас дървото, от държавата - въжето.

Премиерът огледа дървото от всички страни.

- Направо конграчулейшън! - рече той. - Ще започнем да ги провесваме от най-високите клони, за да ги види целият свят и всички да разберат, че тука няма шега в борбата с кривото и грозното.

Докато клечахме и чакахме държавата да залови някой корумпиран чиновник, при нас дойдоха от прокуратурата. Огледаха дървото, премериха го, после излязоха с решение:

- Дървото е много високо!

- Така е - съгласихме се ние, - на най-високите клони ще бесите най-едрите корумпета. Примерно тези, които са в прокуратурата и вие ги разкриете. Там да висят!

Представителите на прокуратурата поклатиха главите си в идеален синхрон:

- Не може! Изключено! И нехуманно. Трябва да окастрите най-високите клони на дървото! Искате ли го писмено?

Запретнахме ръкави и започнахме да кастрим дървото. Тогава дойдоха едни мрачни типове от полицията.

- Веднага да слезете оттам! - наредиха те. - Тези височини са опасни, ще падне някой и гледай после грижи!

Не се съгласихме:

- На тези високи клони ще вържете онези полицаи, които ще заловите в престъпление! Нали винаги сте казвали, че ще бъдете безпощадни с този порок!

- Пак ще бъдем! Но вие слезте от високото, наши екипи ще подрежат дървото!

Извадиха моторни резачки и дървото започна да губи височина, стана наполовина.

- Нищо - рекохме си - пак си е достатъчно високо, за да овесим корумпираните и да покажем на света, че при нас няма лабаво.

После се появиха едни, които рекоха, че са от лекарския съюз.

- Не може - викат те - да предлагате такива варварски методи. Да, корупция има, ама не може да се бесят хората за това.

Викаме им:

- Може и да сте прави. Ама нищо друго не помага. Какво ли не опитаха борците - не, корупцията си остава и расте. Пък и премиерът одобри нашия проект лично! При вас има корупция, нали?

Онези свиха рамене:

- Добре, но поне отрежете най-разклонените чатали. Повтаряме ви - нехуманно е!

Послушахме ги и клъцнахме тук-там от дървото. Тъкмо прибрахме трионите и брадвите, хоп, идват онези, от едрия капитал.

- Веднага да режете и кастрите, че това дърво на нищо не прилича!

- Ама стига, бе! - викаме им. - При вас няма ли корупция, не искате ли да провесите някой едър олигарх и да излекуваме тази рана!

- За имане - имаме! Ама това дърво е лоша реклама за бизнеса. Много е високо, плаши инвеститорите и парите почнаха да ни заобикалят. Режете!

После започнаха да идват от всички страни разни хора и да ни правят бележки - режете тук, клъцнете там. Всеки имаше претенции - имало корупция, ама това дърво съвсем загрозявало пейзажа, плашело хората и те вече започнали да не спят нощем.

Бавно и полека дървото се превърна в клечки за зъби. Уморени и прашни, седнахме сред треските.

- Хубаво дърво беше - вика един от аверите. - Толкова се грижихме за него, а накрая със собствените си ръце го нацепихме. Но поне каузата ни беше благородна.

- Само едно не разбрах - рекох аз, - защо всички се грижеха да е удобно и хуманно за корумпираните и корупцията, а никой не се погрижи за дървото?

- Защото - викат ми аверите - корупцията ни е една-едничка, обгрижваме я, оглеждаме я от всички страни, а дървета - колкото щеш!

Сигурно така беше.