|
| *** |
Обикновено, слава Богу, нито пияницата се е изпружил на тротоара, нито някой с гол в ръката бокс дебне да свие нечий портфейл, но чувството си дреме някъде под онова място, на което докторите не знам как му казват, но ние му викаме "под лъжичката". Влюбените филмови героини поетически го определят като "пеперуди в стомаха", но ние сме корави балканци, насекоми не търпим.
Та, онова, което мърда под лъжичката ми, се намести, когато една хубава сутрин, докато се чудех дали да си облека палтото, или още може да се мандахерцам по шлиферче из улиците, в прогнозата за времето ми казаха, че термометърът можело и да показва десет градуса, но се усещали като два.
И изведнъж лъжичката ми се завъртя, сякаш разбърква две захарчета едновременно!
Значи такава била работата! На мен може и да ми се струва студено, но за термометъра е топличко и приемливо!
Или пък - термометърът може и да ме убеждава, че слънчицето, което грее вън, топли, а то всъщност само свети!
За всеки случай си облякох балтона върху шлифера и излязох така - в тия шантави времена човек трябва да бъде готов за всякакви евентуалности. Но лъжичката разбъркваше пеперудите или пеперудите бъркаха с лъжичката - не съм сигурен, анатомията не ми е силната страна.
Щом с термометъра е така - сигурно ли е, че не е така с всичко около мен?
Фишът на заплатата може да показва, че вземам петстотин на месец, а като вляза в магазина, да ги усещам като двеста!
Сметката за тока със сигурност показва, че през зимата съм се топлил като в сауна, а моето усещане е, че ми измръзнаха ушите.
Автобусът със сигурност се движи по разписание, а усещането ми е, че никакъв го няма вече от половин час!
Има нещо в тоя свят, което не е у ред!
- Ти не си у ред - ми рече доктор Кольо, комшията, който овен комшия е и психиатър в едно богоугодно заведение, където императорите се прескачат като бълхи. - За да разкараш пеперудите, погледни проблема им откъм другата страна - мисли позитивно! Динозаврите това ги е погубило, че не са мислили с малките си тикви позитивно. Идва ледников период - ами бягай в Африка, там е топличко! А те - оле-мале, какво стана, какво е това бялото, дето вали... и докато се тюхкат, че папратта е замръзнала, замръзнали и те, та сега ги копаме из тундрата.
Ние, българите, знаем две и двеста - напънах се и почнах да мисля откъм другата страна.
Значи, може да имам усещането, че някой иска пак да ме обере, но според всички други показатели банковата система е по-стабилна отвсякога.
Може и да ми се струва, че парното ме е осъдило незаконно, без да си направи труда поне да ме предупреди, но според закона всичко да си е наред.
В пълно заблуждение съм, че границата е като пробито решето и който не е искал, той не я е минал - кеф му насам, кеф му натам. Напрот, граница като слънце - има я на картата!
Каква ти граница - и държавата имаме на картата! Вярно, понякога ми се струва, че не всички са от нея, но това е само индивидуално усещане - това, че не говорят български, не значи, че си нямат лични карти. Макар че в личната карта може да пише едно, а в главата на сънародника да бръмчи съвсем друго...
Това, психиатрите, особено когато са комшии, не си разбират много от работата. Вярно, пеперудите престанаха да пърхат с лъжичката, но имам усещането, че завъждам червеи. На съмнението...
