Държавата се събуди в тъмни зори. Цяла нощ беше пила ментета и беше клечала пред безкрайните сапунки по телевизора, а сега съжаляваше и страдаше. Болеше я главата, светът наоколо беше черно-бял.

Държавата седна в леглото и се опита да навлече старите си чехли. Освен главоболието и други неща я мъчеха, криво й беше на държавата, никак не вървяха нещата. От сутрин до вечер нейните граждани я ругаеха.

- Добре - рече си държавата, - да речем, че гражданите имат известно право. Те са обезверени и нещастни.

- И защо - запита се тя, - защо така постъпваха гражданите?

- Сигурно - рече си държавата, - защото все говорят, че аз трябва да ги погаля по главата, аз да им давам всеки ден първо, второ и трето, да ги обичам през деня, а вечер да им чета приказка за приспиване.

После държавата вдигна рамене:

- Не става така в живота, това го знае всеки нормален човек. Е, да, все очакват повече, все твърдят, че някой нещо им дължи, и нищо не ги радва.

Опита да направи крачка-две, ама се олюля и пак седна на леглото си:

- Да, сигурно е така. Но какво правят същите тези граждани за мен? Какво толкова вършат, че очакват любов и светли бъднини? Първо - ритат ме по кокалчета с повод и без повод. Акумулаторът на колата да им се скапе след десет години каране - пак държавата е крива и виновна, нали! Посинях от техните ритници, окуцях. Второ - срещнеха ли друга държава, не спираха да говорят срещу мен!

- Ама как може така! - чудеше се държавата. - Бива ли така! Ужас и мамата си трака! Само грубости, само клевети и клюки.

- Първо - продължи да отмята тя, - това другите не ги интересуваше! Второ - неуважително е да отидеш на гости и вместо да хвалиш домакина или да разглеждаш изложбите му, все да говориш срещу своята държава. Крайно невъзпитано и обидно. Сякаш другите държави само това ги интересува.

- И така е - възмути се държавата - от години. Ами властниците? Те пък колко бяха груби и безмилостни!

Отказваха да говорят с нея, караха я да стои и да ги чака с дни, често я наказваха с глад и я докарваха до просешка тояга. А после й подаваха ръка и викаха, че трябва да е благодарна на тях и на никой друг.

Държавата взе хапче валидол и го сложи под езика си. Много се терзаеше от живота в този груб свят. Нощем се мяташе в леглото, сутрин се събуждаше уморена и пребита от грижи. Какво ли не опита тя, за да се промени животът. Искаха от нея ново начало - даваше им ново начало. Настояваха за преобразувания и реформи - пак беше съгласна на всичко! Притискаха я всичко да промени, а те да си останат същите. Тя винаги се съгласяваше, само мир да е! Но после всички се сърдеха и й показваха кукиш!

Когато държавата протягаше ръка към народа си, властта я натикваше в ъгъла и я обиждаше със срамни думи. Когато пък държавата беше добра с властта, народът гневно й обръщаше гръб и псуваше на глас. Няма угодия!

Държавата се довлече до умивалника, после отвори графика за деня и с мъка се зачете в него:

- Съдебна реформа, нова икономическа политика, здравеопазване и армия, мигрантски натиск, деца, майки...

- Не - рече си държавата. - Днеска не ми е ден чак за такива подвизи.

После се затътри към хладилника с надеждата, че ще намери някоя бира, която да помогне срещу този сутрешен махмурлук. Въздъхна.

- Днеска максимум да направя преглед на колите, които карат със затъмнени стъкла по пътищата. И без това всичко виждам в черно-бяло. Но от утре захващам всичко на бистра глава! Гаранция!

И после отвори хладилника.