Депутатите ударно пишат и приемат закони, които са необмислени, без икономическа обосновка и без обществено обсъждане. Затова нормативните актове бързо дават дефекти и трябва да бъдат многократно поправяни. За последните 5 г. в парламента са внесени 1628 законопроекта, като средно годишно са приемани по 132. Т.е. по един на ден, тъй като депутатите работят 130 дни. За сравнение във Великобритания са приети 4401 закона за последните 215 г.

От стахановския труд обаче качеството на законите не се е подобрило, тъкмо напротив. Често те се превръщат в "законодателен брак" - такива са 51%, или 836. Други 23% въобще не са стигнали до обсъждане. Това означава, че над половината законодателни инициативи "умират" някъде по пътя, което е признак за ниска ефективност при разходването на ресурсите на НС.

Тежките констатации са записани в анализ на законотворческата дейност на Народното събрание в периода 2010-2015 г. на Българската стопанска камара и Центъра за оценки и законодателни инициативи.

По-голямата част от законите - 889, са рожба на депутатите. Правителството се е представило със 739, или 45%. Данните показват още, че вероятността внесен от кабинета законопроект да не бъде приет е почти нулева, докато същото не може да се каже за проектите, вкарани от депутати. На практика всяко пето (22%) предложение се отхвърля.

Своеобразен пик на законодателната активност е отбелязан през миналата година, когато са внесени 348 проекта - т.е. по 3 на всеки работен ден. Най-много са приетите проекти в областта на правосъдието, сигурността и обществения ред (101 броя) и финансовото и данъчното законодателство (88 броя). А най-малко те са в сферата на културата (едва 4). Класацията по най-много изменения води законодателството, свързано с труда и осигуряването. Законът за здравното осигуряване е променен 38 пъти, Кодексът на труда - 37 пъти, а Кодексът за социално осигуряване цели 45 пъти. На второ място по брой промени се нареждат данъчните закони, като основните от тях са коригирани над 20 пъти. Въпреки че заради влизането на България в ЕС беше приет нов Закон за ДДС и че основната ставка не е пипана повече от 10 г., от 2010 г. насам актът е променян 22 пъти, сочи анализът на БСК. Още по-драматично е положението със закона за плоския данък по личните доходи, който е изменен внушителните 28 пъти. Над 20 пъти са пипани също Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Законът за корпоративното подоходно облагане. Законът за местните данъци и такси пък има шанс да ги догони с 19 корекции. На непрекъсната редакция подлежат и законите за енергетиката - 26 пъти, за обществените поръчки - 23 пъти, за съдебната власт - 25, за МВР - 23, Наказателният кодекс - 19 пъти.

Прави впечатление, че повечето поправки се правят посредством преходните и заключителните разпоредби на други закони - практика, която юристите принципно не одобряват. Депутатите обаче са я ползвали средно в 72% от случаите.

Другият голям недостатък е хаотичността и отсъствието на системност в процеса. Това показва липсва на обвързаност между заявените цели от законодателите и нормативните актове, които приемат, смятат изследователите. Забелязва се и силно разминаване между политическия и обществения дневен ред, доколкото законотворците не обръщат достатъчно внимание на демографията, здравеопазването и образованието - сферите, които най-много интересуват хората. Анализът показва, че законодателството почти никога не се основава на дългосрочна визия. Като пример за това в анализа се сочи разпоредбата за правото на наследствена пенсия, която е променяна два пъти в рамките на месец. Масова практика е законите да не минават на обществено обсъждане и за оценка на въздействието. Затова авторите на изследването настояват да се предвидят санкции.



-------ПРЕПИСВАЧИ

Не са малко примерите на буквално преписване и дори завишаване на европейски изисквания, без съобразяване с националните особености и състоянието на икономиката, а това прави законодателството неприложимо и е генератор на корупционни практики. Резултатът от липсата на системен подход е прекалено честото и противоречиво въвеждане, изменение, допълване или отмяна на едни и същи разпоредби в кратък интервал от време.