Изборният кодекс все по-отчетливо добива уродливи и откровено абсурдни форми. При второто четене на закона в правната комисия на парламента депутатите гласуваха куп идеи, чиято цел е не да улесни, а максимално да затрудни участието на гражданите в изборите. Хората, които не упражнят гражданския си дълг и не гласуват в национални избори, ще бъдат наказани сурово с автоматично изваждане от изборните списъци. За да си възстановят правата, те ще трябва да минат през нелепа процедура - най-късно 30 дни преди изборния ден трябва да подадат нотариално заверено писмено заявление до съответната община. Към него ще трябва да прикрепят документ, с който да докажат уважителни причини за своето отсъствие от предния вот: инцидентно отсъствие от страната, заболяване, учебна или служебна заетост или други непредвидени обстоятелства. Не е ясно какво ще се случва с гражданите, които не представят подобни документи.

Излизането от забранителния списък след 30-дневния срок все пак ще може да става и по общия ред. Избирателят ще може да оспори включването в "черния списък" пред ЦИК, да подаде заявление до съответния орган да бъде изваден или ако в изборния ден представи удостоверение, че е отпаднало основанието, да бъде изваден от него. Всички откази на неговите молби могат да се обжалват според ситуацията пред ЦИК или пред ВАС.

На последните парламентарни избори - на 5.10.2014, гласуваха само 48.66% от имащите право на глас. Ако бъде приета промяната в кодекса и ако се запази тази активност, то след следващите избори мнозинството от българите ще се окажат без избирателни права.

Депутатите не се вслушаха в предупрежденията, че това посегателство върху избирателните права ще стане причина за сезиране на Конституционния съд. Те отхвърлиха и възраженията на представители на граждански организации, че дерегистрацията силно ще засегне най-слабо информираните - гласуващите за пръв път и малцинствените групи.

За да смекчат укорите, управляващите приеха в бюлетината да има квадратче "Не подкрепям никого" - едно от малкото положителни промени в Изборния кодекс. На практика обаче подобен вот няма да влияе върху изборните резултати. Въпросните бюлетини ще се броят отделно от избирателните комисии, няма да се водят невалидни, няма да се водят и недействителни, просто ще се вземат за сведение и статистика. "Така ще получим представа за корпуса на гласуващите, негласуващите и индиферентните", обобщи шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Така дори 90% от гласувалите да отбележат "Не подкрепям никого", изборите ще са валидни, а избраните управляващи - легитимни.

С гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП бе приета поправка, с която се обезсмислят преференции и се бетонира водачът на листата при парламентарните избори - всеки глас, подаден без преференции, ще е вот за водача на листата. Петър Славов от РБ предупреди, че промяната е противоконституционна, но никой не го чу. Митхат Метин от ДПС обаче възкликна: "Защо водачът на листата да е наказан за това, че е водач?"

Подкрепа срещна и друга абсурдна промяна, предложена от Валери Симеонов и Християн Митев от ПФ и Данаил Кирилов от ГЕРБ. С нея се забранява огласяването на социологически проучвания по време на предизборна кампания с безумния аргумент да не се вкара в заблуда гласоподавателят. "Ако информираният избор на гражданите се определя от проучвания, то изобщо да не правим избори, а само проучвания", обясни Митев. "Лишавате ни от информация, за да ни спасите от самите нас, това е абсурдно", контраатакува Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Тя предупреди, че ако мярката се приеме окончателно, българската общественост ще бъде залята от социологически проучвания под всевъзможни форми и от всякакви източници, без изобщо да е ясно кой ги е поръчал, по каква методика са били направени и без потвърждение на данните. Стреснат, Данаил Кирилов обяви, че оттегля подписа си от поправката. Но даде да се разбере, че споделя представата за това как социолозите могат да подведат избирателя.

Депутатите направиха положителна крачка, като одобриха създаването на многомандатен избирателен район "Извън страната". Българите в чужбина ще могат да избират до 4-ма депутати за обикновено НС и до 7 за ВНС, т.е. колкото най-малките изборни райони в страната. Конкретният брой на мандатите ще бъде определен от ЦИК според броя на гласувалите на предните избори. "Даваме минимума, защото това е първи опит. Ако се окаже непропорционално, ще има преразглеждане", зарече се Данаил Кирилов. Негови колеги пък обясниха името на района като начин да не се затруднява администрацията. Поправката пряко удря по ДПС и депутатите от движението се възмутиха, че новосъздаденият район ще придобие мандати за сметка на вече съществуващите. "Ще се появят партии на българите в Европа и в Америка, ще им възникне илюзията, че могат да влязат в парламента, няма да прескочат 4-процентната бариера и гласувалите за тях ще останат непредставени", мрачно предсказа съпредседателят на ДПС Четин Казак.

ГЕРБ и ДПС се сблъскаха и заради одобреното предложение да отпадне разпоредбата, че броят на мандатите в един изборен район не може да е по-малък от 4. Според Данаил Кирилов така ще се реши проблемът, при който мандати от един изборен район се разпределят към друг. От ДПС обаче смятат, че така ГЕРБ си гарантира хегемония в по-малките райони.

Вчера правната комисия реши да спести глобите за неучастие в задължителното гласуване и обяви, че няма да има томбола с награди като стръв за привличане на гражданите. Но едновременно с това записа, че правителството ще раздава на съзнателните българи неуточнени "материални стимули". Предложението дойде от Реформаторския блок. Засега е ясно само, че в тази група няма да влязат данъчни отстъпки, както настояваше десницата.

В суматохата самата предизборна кампания бе намалена на 21 дни.