|
| Побратимяване с врага на фронта - има такива прецеденти. |
- В такъв студен вятър по време на караул в полето ушите ти могат да паднат, ако старите кучета не ти дадат да си спуснеш капаците на кепето! Мале, какви студове съм брал!...
Комшията се е загледал през прозореца към мятащите се като бойно знаме самотни долни гащи на простора, а очите му плувват във влага досущ като сланинки във войнишка чорба. Отново насочвам вниманието му към страницата от вестник, в която бях увил пресния лук:
- И сега какво, нашите войничета ще носят службата голи, като спрат договора за ушиване на облекло за армията ни!
- Може и да не го спрат? - поглежда ме с надежда той.
Категоричен съм:
- Ще го спрат! Сега муха да бръмне, спират неизгоден договор! А в случая освен муха има и подгонен началник, дето го е сключил!
Комшията се затваря в себе си, единствената му връзка с външния свят е чашата, която аз доливам, макар ракията да е негова, но в такива тревожни времена, когато армията ни е в опасност, луксозните маниери са за разни мадами, а ние, войниците, пък, макар и от резерва, трябва да търсим път към победата. И аз го намирам:
- Според мен това зло е за добро!
Той ме поглежда, а надеждата се опитва да се окопае на лицето му. Продължавам:
- Представяш ли си какво ще стане, ако нашите войници воюват голи?
Очите му се оцъклят като командирски бинокъл, насочен към нудистки плаж:
- Голи?! Като на донаборен преглед?!
- Да! - потвърждавам. - Отработено е през годините!
Той премисля на глас:
- Добре, де, така няма ли опасност информация за калибъра, боеготовността и други тактико-технически данни на нашите войни да попадне у евентуалния противник?
- Ще прикриват секретните обекти с шепи - щрихирам решението.
Комшията замезва респектирано. Аз добавям важен детайл:
- Сега са на ход жълтите лампази от военното министерство, те трябва да преговарят при военен конфликт противникът също да идва на бойното поле гол.
- Как ще го убедят?! Невъзможно!
Вдигам показалец знаещо:
- Ще обяснят на противника, че докато дойде до страната ни, за да ни нападне, униформата му така или иначе ще се скъса по пътя. Ще спестят пари, това противникът веднага ще разбере!
- А как ще се разбира кой е наш и кой чужд? - заинтригуван е моят човек. - Всички са голи!
Обяснявам подробно:
- По телата на военнослужещите ще се татуират опознавателни знаци, ордени и медали. На офицерите и сержантите на бутовете ще се татуират пистолети, на гърбовете на войниците - автомати. Бомби - на кръста. Манерка - също.
Пред очите ми си го представяше.
- Планшет с карта трябва за офицерите! - добави.
- Не планшет, джипиеси ще им татуират! - коригирах го съобразно епохата.
Той кимна. Отпихме и в следващия миг комшията за малко да се задави. Изкашля се, пък се огледа дали жена му, която отчуждено пържеше нещо на печката, не шпионира за чужда държава. После прошепна:
- Абе, човек, може да стане касапница, както сега в армията служат и жени!
Усмихнах му се като на дете, дето разказва свои си, детски, в случая пубертетни, фантазии. Казах кротко:
- Ти май си забравил за чая с бром в казармата! Възкресяваме тази стародавна военна практика и сексът няма шанс на бойното поле! Други въпроси?
На комшията вече всичко му беше ясно. Заговорихме за агнешкото и мястото и значението му в гергьовския военен парад...