|
| *** |
- Гражданино - викат ми, - тази кола тука е паркирана неправилно. Какво ще правим?
Вдигнах рамене:
- Правете каквото искате!
- Тогава ще пишем! - казват те с отвращение.
И вадят черни куфарчета, пълни с кочани актове и постановления, плюнчат пластмасови химикалки и захващат да редят завъртулки по хартията.
Тука вече се вбесих истински и ги подкарах:
- Не ви е срам! Да не би да сте направили паркинг? Знаете само да скубете народа, а после страдате, че никой не ви обича и всички са ви криви. Всеки може така - седите и пишете, ама не питате хората какво им е. Не ви е срам!
Пишещият спря за секунда, после взе акта и го скъса. Извади от черното куфарче нов кочан и пак захвана да писателства. Това ме ядоса още повече:
- Няма затъкване на вашето гърло. Само харчите парите на народа! А стане ли обир или нападение, вас ви чакат с часове да се дотътрите. Не остана необрано село и ненасилена старица, а вие се мандахерцате с големите си пищови и все пишете отчети, че положението е розово и супер. Не била останала никаква битова престъпност! Язък ви за големите заплати и големите претенции.
Поех си дъх и продължих:
- Гледате кримки по телевизора, зяпате как полицията по света хваща бандитите, как ги разследва и после ги тика в панделката. Зяпате и се хвалите, че и тука било така, даже още по-добре било. По-добре е за бандюгите. Само те могат да разчитат на вас!
Полицаят, дето попълваше постановлението, спря да пише. Изгледа ме продължително, после бръкна в куфара и извади нов кочан и започна да го попълва отначало.
- Пишете - викам му, - пишете колкото и каквото си искате! Нито ще го чета, нито ще ви плащам глоба, така да знаете! Двайсет пъти са обирали блока ни, всички пропищяха от апашите, само вие нищо не знаете. И като ви се обадим за помощ, вие какво викате: елате в районното и го напишете, намерете свидетели, посочете точно всичко, докажете, че това, дето са го чопнали, е ваше, а не чуждо! Ще го прочетете ли това, дето го пишем? - питаме ние. Дааа, казвате ни, когато му дойде времето, днеска вие сте сто и първият случай!
Поемам си въздух и качвам оборотите:
- Доста заседнал живот водите и ви личи. Шестокласник с пълна раница на гърба ще ви надбяга. Само униформите и пищовите са ви истински! Ама не се отказвате от претенциите си, от този театър, наречен полиция! Единственият начин да отчетете успехи в борбата с престъпността е, ако ние, гражданите, започнем сами да се бием и арестуваме. Ама тогава ще трябва да пишете още по-големи обяснения и да връщате кинтите. Щото ще проличи колко измислен и колко не е честен целият този театър!
Полицаят дописва постановлението, после се обажда и настоява веднага да дойде паяк и да прибере една неправилно паркирана кола. Паякът се явява на секундата и захапва колата. Викам им:
- Пишете си оставките! И си търсете работа като всички останали нормални хора. И аз ще пусна оплакване срещу вас, под съд ще ви дам, сто свидетели ще доведа, че вършите своеволие и че не ставате за нищо! Да не мислите, че само вие имате химикалки? Че само вие имате претенции към този живот? Имате много здраве! Всички играем един и същ театър, само дето пищовът е у вас.
- Тръгвам си пеша - рекох им на сбогуване - и отивам право в данъчното! И на тях имам какво да им кажа!
После се обръщам и си тръгвам. Моята кола е паркирана на две пресечки оттам. Хич не ме интересува още ли е там и дали ще я намеря или не. Сега важното беше да ги намеря онези от данъците, че тъкмо съм набрал скорост.
Очертаваше се ден за милиони!