:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,465,619
Активни 81
Страници 2,827
За един ден 1,302,066
Реконтра

Ден за милиони

***
Изпих кафето си, платих сметката и излязох навън. Пред заведението имаше полиция.

- Гражданино - викат ми, - тази кола тука е паркирана неправилно. Какво ще правим?

Вдигнах рамене:

- Правете каквото искате!

- Тогава ще пишем! - казват те с отвращение.

И вадят черни куфарчета, пълни с кочани актове и постановления, плюнчат пластмасови химикалки и захващат да редят завъртулки по хартията.

Тука вече се вбесих истински и ги подкарах:

- Не ви е срам! Да не би да сте направили паркинг? Знаете само да скубете народа, а после страдате, че никой не ви обича и всички са ви криви. Всеки може така - седите и пишете, ама не питате хората какво им е. Не ви е срам!

Пишещият спря за секунда, после взе акта и го скъса. Извади от черното куфарче нов кочан и пак захвана да писателства. Това ме ядоса още повече:

- Няма затъкване на вашето гърло. Само харчите парите на народа! А стане ли обир или нападение, вас ви чакат с часове да се дотътрите. Не остана необрано село и ненасилена старица, а вие се мандахерцате с големите си пищови и все пишете отчети, че положението е розово и супер. Не била останала никаква битова престъпност! Язък ви за големите заплати и големите претенции.

Поех си дъх и продължих:

- Гледате кримки по телевизора, зяпате как полицията по света хваща бандитите, как ги разследва и после ги тика в панделката. Зяпате и се хвалите, че и тука било така, даже още по-добре било. По-добре е за бандюгите. Само те могат да разчитат на вас!

Полицаят, дето попълваше постановлението, спря да пише. Изгледа ме продължително, после бръкна в куфара и извади нов кочан и започна да го попълва отначало.

- Пишете - викам му, - пишете колкото и каквото си искате! Нито ще го чета, нито ще ви плащам глоба, така да знаете! Двайсет пъти са обирали блока ни, всички пропищяха от апашите, само вие нищо не знаете. И като ви се обадим за помощ, вие какво викате: елате в районното и го напишете, намерете свидетели, посочете точно всичко, докажете, че това, дето са го чопнали, е ваше, а не чуждо! Ще го прочетете ли това, дето го пишем? - питаме ние. Дааа, казвате ни, когато му дойде времето, днеска вие сте сто и първият случай!

Поемам си въздух и качвам оборотите:

- Доста заседнал живот водите и ви личи. Шестокласник с пълна раница на гърба ще ви надбяга. Само униформите и пищовите са ви истински! Ама не се отказвате от претенциите си, от този театър, наречен полиция! Единственият начин да отчетете успехи в борбата с престъпността е, ако ние, гражданите, започнем сами да се бием и арестуваме. Ама тогава ще трябва да пишете още по-големи обяснения и да връщате кинтите. Щото ще проличи колко измислен и колко не е честен целият този театър!

Полицаят дописва постановлението, после се обажда и настоява веднага да дойде паяк и да прибере една неправилно паркирана кола. Паякът се явява на секундата и захапва колата. Викам им:

- Пишете си оставките! И си търсете работа като всички останали нормални хора. И аз ще пусна оплакване срещу вас, под съд ще ви дам, сто свидетели ще доведа, че вършите своеволие и че не ставате за нищо! Да не мислите, че само вие имате химикалки? Че само вие имате претенции към този живот? Имате много здраве! Всички играем един и същ театър, само дето пищовът е у вас.

- Тръгвам си пеша - рекох им на сбогуване - и отивам право в данъчното! И на тях имам какво да им кажа!

После се обръщам и си тръгвам. Моята кола е паркирана на две пресечки оттам. Хич не ме интересува още ли е там и дали ще я намеря или не. Сега важното беше да ги намеря онези от данъците, че тъкмо съм набрал скорост.

Очертаваше се ден за милиони!
1073
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД