Жалки, много жалки и дори погнусяващи са гърчовете на народните ни избраници! Това - по принцип, но и конкретно за промените в Изборния кодекс. Да, бедна им е фантазията и, да, може още. Да им помогнем с някои конструктивни предложения:

Знае се, че каквото и да се говори, става дума за пари. В случая - за партийната субсидия. Значи нещата трябва да се опростят. Максималното опростяване е в деня на изборите - вместо бюлетина избирателят да пуска в урната размера на партийната субсидия (в момента това са 11 лева) - банкнота десетолевка и монета левче, като предварително е написал върху банкнотата името на предпочитания от него кандидат-президент, кандидат-кмет или партия, а след приключване на изборния ден парите се сортират, като фалшивите се отделят, броят се и резултатите се съобщават - еди-кой си събра 10 799 272 лева, а пък еди-кой си само 11, при това десетачката е саморъчно изработена. Този начин на гласуване ще е изключително удобен и за гласоподавателите в чужбина, които могат да превеждат парите по съответните сметки.

За да се опрости още повече процедурата, при добро желание кандидатите могат да застават лично в изборните бюра и гласоподавателите да им дават парите на ръка, като единствената грижа на избирателните комисии ще е да следят политиците да не дърпат гражданите за ръкавите и да не им викат "Бате, дай пари да си купим баничка!" или "Како, дай некой лев да се подстрижем!". При това пряко гласуване дори няма да има нужда постъпленията да се броят, в края на изборния ден кандидатите се окичват с кой колкото банкноти е събрал и тръгват към парламента (президентството, кметството) под звуците на акордеон, тъпан и дайре, свирещи "Ела се вие, превива".

Още един положителен ефект от този начин на гласуване - гласоподавателите от ранни зори ще се тълпят край урните, защото къде другаде човек ще може да гледа такъв сеир почти без пари.

Друг гвоздей в пренията около Изборния кодекс е задължителното гласуване. Грешен подход! То трябва да бъде не задължително, а удобно. Вместо да се мисли колко изборни секции да има в чужбина, трябва да се реши дали да има изборни секции само край язовирите, реките, планинските пътеки и плажовете, или да се разкрият и в кръчмите и салоните за "масаж". Нещо повече, изборни секции трябва да има и край пътищата и магистралите, та ако на някой пътник изведнъж му се прище да гласува, например провокиран от предизборен билборд, да има къде да удовлетвори мерака си. И още нещо - защо избирателят трябва да излиза навън да гласува, след като това може да става и по хидравличната избирателна метода. Накратко същността й е следната: в изборния ден от 6 сутринта до 7 вечерта се наблюдава откъде гражданите точат вода. Ако гражданин пусне червения или синия кран на чешмата, значи той е дал гласа си за съответната политическа сила. Ако е пуснал душа, значи е гласувал за евроориентираните. Ползване на биде - глас за балансьора. Ако гласоподавателят е донесъл вода отвън, отчита се откъде е взета тя - примерно дали е налял две туби от банята в Банкя или си е купил бутилирана вода "Изворът на достовете". След приключване на изборния ден резултатите се засичат по водомера, ЦИК прави пресконференция в Централната баня и готово - избраните могат да отварят шампанското, а избирателите да пият по чаша вода, която сами са си налели.