|
| Министърът на труда Андреа Налес съобщи, че правителството в Берлин подготвя законопроект, с който лица от други страни от съюза да получават помощи само за четири седмици. |
Канцлерът Ангела Меркел обяви наскоро в интервю за в. "Пасауер нойе пресе", че не харесва възможността току-що пристигнали в Германия чужденци от страни от ЕС да търсят помощи за безработни. "Не искаме да плащаме помощи за безработни на хора, които пристигат в Германия само заради тях", заяви канцлерът. Така тя коментира решението на Европейския съд, според което Германия има право да отказва социални помощи на безработни чужденци от страни от ЕС, ако се докаже, че те са влезли в страната единствено с цел да се облагодетелстват от тях. Намерението на Берлин е на всеки нарушител да бъде отказано следващо влизане в страната. При грешни или непълни данни към службите го заплашват арест и парични санкции.
Това е поредният опит на правителството в Берлин да ореже драстично придобивките за хора от Евросъюза, които са емигрирали в Германия. Това е и основната цел на Великобритания, която иска да направи същото в своята страна. Европейската комисия обаче вече неколкократно обяви, че няма да допусне подобна дискриминация към граждани на Европейския съюз, независимо от коя страна са те. Възможно е новият законопроект да бъде оспорен в Конституционния съд в Германия. Той вече постанови веднъж, че гражданите на страни от ЕС имат абсолютното право да получават социални помощи от немските общини, ако са безработни и са пребивавали над шест месеца в Германия. По данни, изнесени от самия министър на труда Андреа Налес към септември 2015 г., българите, които получават социални помощи в Германия, са 62 000 души.
ТРУД
Разходите за труд в Германия са скочили през м.г. почти два пъти, в сравнение с другите страни от еврозоната. Работодателите в частния сектор е трябвало да плащат средно по 32.7 евро през изминалата година за един час работа. Това е 2.7% повече, отколкото през 2014 г., съобщи Федералната статистическа служба във Висбаден. Разходите за труд се изчисляват на базата на работните заплати за служителите и допълнителни разходи на работодателя, включително социални осигуровки, застраховки или продължаване на изплащането на заплатите в случай на заболяване. В еврозоната заплащането за един час работа се е повишило в сравнение с м.г. само с 1.5 на сто до 29.6 евро. В Европейския съюз заплащането за работа в частния сектор достига през 2015 г. средно по 25.9 евро на час. Най-голяма сума за 60 минути работа бихме получили в Дания - 42.7 евро. Следващите места в класацията на 28-те страни от ЕС заемат Белгия (41.1 евро), Швеция (40.1 евро) и Люксембург (36 евро). Най-ниското заплащане за труд получават работниците в България - 4.1 евро на час, докато в Румъния е 5 евро.
