Прибрах се и заварих жена ми да тъпче провизии в някаква раница. Сметнах за най-удачно просто да я подмина и безшумно да се вмъкна в съседната стая, но, уви, светът е жестоко място и жена ми дебне отвсякъде!

- А, прибра се - локализира ме тя. - Приготвила съм ти раница и на тебе, почвай да я пълниш и не губи време да гледаш тъпо.

Обърнах се към огледалото, вярно гледах тъпо.

- Къде ще ходим, тиквичке? На хижа ли?

Веднага щом го казах, се сетих за онзи път, когато с жена ми ходихме на планина и тя успя да се загуби шест пъти само в двора на хижата.

- Понякога наистина се чудя възможно ли е да си толкова тъп - въздъхна тя - или само се правиш, за да ни даваш теми за разговор с мама? Новини не гледаш ли, вестници не четеш ли? Не разбра ли, че гласуването вече е задължително?

- Разбрах - вдигнах рамене аз, - то само за това се говори в момента, обаче...

- Ами, като си разбрал - прекъсна ме жена ми, - почвай да си пълниш раницата, че ще ни изпреварят.

Не ме сърбеше, но въпреки това се почесах, правех така в случаите, когато нищо не разбирах... а покрай жена ми още от сватбата, общо взето, се чеша постоянно, всъщност направо си се дръгна.

- А закъде ще ни изпреварят, делфинче? - попитах. - То това не е състезание, нали знаеш? Няма награди. Плюс това изборите са чак наесен...

- Точно - кимна жена ми, след като набута една лютеница в раницата си, - ние отсега да се наредим, че знаеш ли какви опашки ще се извият... Като е задължително гласуването, всички ще се наредят, ще чакаме с дни да гласуваме, ще се опъват палатки, спални чували, тенти, а най-бедните ще лягат направо върху торби за пазаруване и ще се топлят на огън от запалени кофи...

- Чакай малко, бисквитке - вдигнах ръце аз. - Ти го описваш като бежански лагер, успокой се...

- Не! - отсече жена ми. - Няма да се успокоя, докато не отидем, не застанем и не зачакаме да отворят изборните секции, за да сме първи! Няма да ни глобяват, няма да се излагаме пред Бойко!

Този път беше мой ред да въздъхна, затова го направих бавно, дълбоко, от дъното на изтормозената си съпружеска душа.

- Добре, де - казах, - ти не виждаш ли тия в парламента как успяха да обезсмислят всичко? Одобриха задължителния вот, обаче в същото време, ако не гласуваш, няма да има санкция, пълна глупост. Какъв е смисълът тогава? Само да имитираме дейност ли? Това е все едно да ти кажа, че е задължително да не блъскаш хора по пешеходни пътеки, но ако все пак блъснеш някой, нищо, ще се надявам после да те е срам.

Да обясняваш нещо на жена ми обаче е все едно да обясняваш нещо на тапет - разликата е само, че жена ми винаги кима заканително, а тапетът просто си седи и не пречи на никого... ако не е прекалено грозен, естествено.

- Знам какво искаш ти, знааам - присви очи жена ми. - Искаш да се изложим и после Бойко да не ми говори, нали? Признай си, гнидо!

Премиерът често говореше на жена ми в сънищата й. И тъй като тя му отговаряше, аз си спях в хола.

- Знаеш ли какво - казах й, - права си, хвана ме. Затова давай направо да ходим! Ти тръгвай още сега, за да хванеш ред, а аз пълня моята раница и идвам след малко.

Жена ми грейна, дори тръгна да ме целува по бузата, но бързо се осъзна и се дръпна.

- Добре! - кимна тя, затвори раницата си и я нарами. - Чакаме се там.

След което излезе с бойна крачка.

Наясно бях, че отмъщението й няма да се бави и ме очакваше седмица на сух хляб, но нямаше как да не се насладя на момента. Затова си взех една бира от хладилника, метнах се на дивана и пуснах телевизора да видя кой мач ще дават.