Обичам неделните великденски сутрини! Под краката щракат яйчени черупки, целият тротоар е като шарена мозайка, камбаните бият, хората се поздравяват... И сред целия тоя празник - две листчета, стъпкани с обувка четиридесет и трети номер. Любопитството е най-големият ми порок, не мога да не вдигна от плочките хартия, на която има нещо написано!
Вдигнах, сложих очилата и - открих, че не само по Коледа стават чудеса! Двата ситно изписани листа се оказаха сценарий за Великденската литургия през 2017 година!
Никъде не пише, че е секретно, или както днес му казват - класифицирано, затова си позволявам да ги препиша:
ВЕЛИКДЕН `2017
План-сценарий
Участници:
Президент - 1 бр. Официални лица - известно количество. Клир - 1 бр. Гвардейци, духов оркестър, сапьорна рота, граждани и гости на столицата - неизвестно количество.
Протичане на мероприятието:
Президентът пристига пред катедралата, тържествено посрещнат от клира. Най-старшият командва: "Господа офицери", президентът отвръща уставно "Господа офицери", след което патриархът му целува ръка и го поканва да влезе.
Клирът изпълнява кратка молитвена програма с участието на спонтанно събрани граждани и служители на НСО. Това продължава някъде докъм полунощ, когато се констатира Възкресението.
Всички излизат навън, за да запалят свещи на пожарообезопасено място и да се насладят на богатата художествено-музикална програма. Пред катедралата са издигнати три пилона, на които специалистки в подходящи за случая трика изпълняват програма, символизираща печалните петъчни събития и възнесението на единия от разбойниците - за случая се осигурява хеликоптер - 1 бр., който да изтегли 1 бр. специалистка нагоре в небесата.
Патриархът, с разрешение на служителите от протокола, се възползва от кратката пауза, за да каже няколко думи, колкото да не е без хич. За да не е скучно на публиката, в това време гвардейците изпълняват нестандартни хватки с личното си оръжие.
Преминава танк Т-62 с гумени тампони на веригите, символизиращ спасяването на демокрацията у нас и неидването на танковете.
Сборна формация мажоретки марширува композицията "Воистина воскресе", посветена на втория мандат на президента.
Ловешката духова музика изпълнява китка популярни мелодии, подходящи за началото на края на постенето. В един момент фанфари и дудук, символизиращ приемствеността с прабългарските традиции, подават сигнала "Внимавайте всички", след което се подава команда "Чупене - почни!". Гражданите спонтанно започват да си трошат един на друг яйцата, по-подпийналите - и главите. С тези деяния те символизират краха на злостната и вредна опозиция и задаващите се все по-сити и щастливи дни. Щумът от трошенето на яйца и глави предвидливо се заглушава от празничните фойерверки, изстрелвани от сапьорната рота.
След натрошаването на всички яйца, кортежът с официалните лица отпътува към предварително отцепения от НСО ресторант, за да отпразнува края на Великите пости и началото на Великия икономически растеж, оркестърът засвирва марша "Тих бял Дунав", крайно подходящ за организирано напускане на площада, и гражданството се разотива доволно по домовете си, като внимава вятърът да не му духне свещите, символизиращи светлото бъдеще пред Родината.
Весело шумим - Бум! Амин!
А има и друг край ...
Мина се и туй митарство, че като се урнахме, брате мой, из стълбите надолу... Ако щеш, вярвай, ако щеш, не, аз през три стъпала се мятах, щях да се блъсна в огледалото, ама не оставих да ме превари никой. Докопах хайвера, че като задълбах лъжицата, ако е било по-малко от половин кило - грях да ми е на душата. Оная ти риба майонез, ония ми ти закуски, имената им не зная, че като зинаха ония ми ти уста... Остави се!... Ядох, ядох, тъпках... и досега се чудя как не ми се пръсна стомаха. Ами пиене... Кога съм си отишъл, как съм си отишъл - заколи ме, не помня... Уфф!... Още ме боли главата от туй пусто шампанско... Че остави това, ами като взех, че си наблъсках джебовете с пасти, па те меки, да ги вземе дявола, че като се размазаха из джеба ми... Е, хайде сбогом.