"Най-лесно се влиза във ВУЗ тази година", поощрява неуверените "24 часа". "Нашият войник непобеден нито веднъж", четем на същата 1-а стр., чувствайки поощрение и в тази посока. Сиреч за всеки има поле за развитие - простите могат и в университет да влязат, понеже има търсене на студенти. В армията вземат и кекави, щото няма твърде много мераклии да държат пушка - въпреки социалните компенсации, храна, облекло, мисии в чужбина (Ирак, Афганистан, etc.)...

Един приятел на дежурния веднъж каза: "Летецо, ти разбираш ли, че тука са останали само най-големите тъпаци. Щом до МЕН опряха да ми вменяват мениджърски функции и какво ли не - смятай!"

Та общо взето материалът е кофти и вероятно ще става по-зле, ако може да се изразим оптимистично.

"Стандарт" пак е настроен оптимистично по отношение на българския туризъм. Оптимизмът е на почва - "виж колко е зле в Гърция, ела у нас". С други думи: "Гърцки капан за 600 българи. Фериботите започнаха стачката ва дни по-рано". Това все пак е латентен оптимизъм, сиреч не е изявен в тази дописка, а поуката я изведе прелитащият. Тая поука обаче не идва ей така от една дописка. Прелитащият е познавач на "Стандарт", на Чудесата и направлението на вестника. Съществува например специфична некрофилска страст, чиято експлоатация се нарича политически коректно - религиозен туризъм. Некрофилията се изразява чрез преклонение пред трупни останки. Вестници като "Стандарт" специално поощряват това влечение и карат хората, които го практикуват, да се чувстват извисени духовно, а не... Нещо друго. "Камбанен звън за мощите на Св. Георги", дрънчи с клепалото вестникът. "Хиляди се стекоха пред храма "Св. Богородица", за да видят златната десница".

Запрените българи са тема и в "Новинар", но там бройката е редуцирана със сто калпака: "500 българи в капан на Санторини".

Може би сто са се спасили с плуване! Това е оптимистично.