Правилата в журналистиката вече са съвършено променени.

Не знаем на какво ги учат във Факултета по журналистика и масови комуникации, тоест не че не знаем, даже имаме доктор по журналистика в листа с прелитащите. Но знаем, че не ги учат на най-важното в професията - посоката на вятъра. Не да чакаш опорни точки, а да ги усещаш с ума и сърцето, сам да си ги формулираш и да покажеш на силните, че мислиш с тях, за тях, чрез тях.

Да вземем съботния "Стандарт": "Радан хлъзна президента", гласи челото на 1-ва стр. Туй, задето ДСБ иска да издигне Плевнелиев за втори мандат.

И ето, минава ден, идва нощ и пак е утро. В неделните вестници същата мисъл вече е с автор ББ: "Радан блъфира или иска да уязви президента", цитира премиера вестникът. (Тази декларация тематично е илюстрирана със снимка на министър-председателя по футболен екип.) Друго важно журналистическо правило е задължително да обясниш какво е искал да каже цитираният и с какъв тон. В същата дописка на "24 часа" първо се привежда дълъг цитат как ББ щял да прати Цветанов да преговаря с Кънев, но вестникът веднага тълкува, че това е майтап: "...Така Бойко Борисов отговори на шега на Радан Кънев по повод идеята на ДСБ да издигне Росен Плевнелиев за втори мандат, без да питат държавния глава за това". Тук в едно изречение е събрана цялата мъка на редактора, а може би и малко от световните несгоди.

По тая линия - кога премиерът се шегува и как се възприемат смешките му, има сериозни дефицити. Налага се премиерът сам да си пуска уточнения, че се бъзика! "Борисов се пошегувал, че ще става президент", ако го изнервят още малко, съобщава "Труд" в дописка, преписана от фейса на Бойчето.

Тоест вестниците трябва и да обясняват майтапи - не много престижно занимание, но престижът не е всичко на тоя свят. Някои духовни водачи казват, че да станеш за посмешище е най-голямата благодат, която може да ти спусне небето.