Не, не е във виното истината, във виното са стомашните киселини, а истината е в двойно препечената плодова със следи от бомбирали компоти и послевкус на мухлясали мармалади. Лошото е, че на сутринта човек няма спомен до каква точно истина е стигнала компанията предишната вечер, та се налага да се търси пак и пак.

От известно време насам търсенията ни бяха насочени към отговора на основния философски въпрос кое е първичното. Така очаквах да бъде и онзи ден, когато с краставица в ръката влязох в кухнята на комшията. И спрях до вратата, защото край масата седеше, поклащайки се авторитетно като махалото на Фуко, някакъв с вид на здравно осигурен. Застанах нащрек, но комшията ме успокои:

- От нашата философска школа е, но не носи на пиене.

Мъжът, сякаш в потвърждение на думите му, захълца с бездушната упоритост на метроном. Седнах на съседния стол, предадох доброволно краставицата на комшията да я нареже. Той вдъхновено затрака с ножа върху дъската, с другото полукълбо на мозъка си обрисува положението:

- Експерт е, от МОН. За да се опази от омърсяване тайната на матурата по български език и литература, от министерството са ги натирили да се изолират, лично министърката е хвърляла камъни след тях, та да ги разпъди.

- Е такава здрава ръка ни трябва в държавата! - отбелязах вътрешнополитически.

- Но няма да стигнат камъните - коалира се към мнението ми комшията. Сетне продължи: - Този дотича у дома, чул бил от комшия на балдъзата на баджанака на един приятел, че нашите сбирки са уникален интелектуален дебелариум - на сутринта нищо не се помни, тоест и нищо не може да изтече в публичното пространство, та да дискредитира матуриалните неща.

Погледнах човека с нови очи, той също ме погледна като през калейдоскоп, който при всяко хълцане се променя по причудлив начин и щом комшията сложи на масата купичка с нарязаната краставица, овкусена със съставки, които ще бъдат съобщени в 8 сутринта по националното радио, положи лице в нея.

- Сече му пипето! - не си изкривих душата.

- А, то беше! - позасмя се комшията и премести експертната глава в чинията пред него. - Сипах му една ракия срещу уроки, изпи я човекът на гладно и се свърза с други светове, обаче явно не е дуплекс, та се откачи от нашия.

- Значи няма да издаде тайната на матурата! - подчертах удовлетворено.

Комшията кимна:

- Утре сутринта ще помни само малкото си име и кой е на власт, като за името не е сигурно.

- Тогава какво ще каже на зрелостниците, като го изтъпанят пред тях? По каква тема ще пише нашето бъдеще?

Комшията се умисли, аз също, за компания.

- Да им дадат задача да нарисуват нещо? - предложи след малко той.

Прецених, дадох оценка:

- Не става. Също кубчета, пластелин и мятане на малка топка.

Комшията гузно ми сипа, доля и своята чаша. Вдигнах тост:

- Пия за темата "Гераците"! Това ми се падна на кандидатстудентския изпит преди три десетилетия и две епохи, е този белег ми е от тогава! Наздраве!

Отпихме, захрупахме краставици и комшията изтича до стаята на детето да вземе пастел, с който да съхраним за утрешния ден темата на челото на експерта. Докато той се върне и продължим с научната дейност, да ви кажа отговора на основния философски въпрос - първично е пиенето, замезването идва после. Дано поне вие го помните на следващата сутрин, че при нас знаете как е.