:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,671,614
Активни 196
Страници 14,179
За един ден 1,302,066

От "Зимна приказка" лъха на пролетна умора

Мариус Куркински представя Шекспир в Народния театър като режисьор, въоръжен еднакво с талант и досада
Снимка: архив "Сега"
Какво трябва да очаква театралният зрител, ако фаворит му е Мариус Куркински?

Факт е, че няма спектакъл с участието на принца на българската сцена, който да не се очаква с нетърпение - без значение дали ще влезе в ролята на актьор или на режисьор. Но пък около Мариус витае и друг също така безспорен факт. Той просто режисира по-добре себе си, отколкото когото и да било друг. Най-ясното доказателство за това са знаменитите му моноспектакли.

След "Кралят елен" от Карбо Гоци в Народния театър, "Зимна приказка" от Шекспир внезапно разколеба режисьорския подем на Куркински. Представлението не е лошо. Но не е и събитие.

Негативите са поне три. Първият - три часа и половина е прекомерна продължителност дори и за обръгнал на всичко театрален зрител. Апендиксите на "Зимна приказка" се забелязват по-малко в първата и направо избождат очите във втората част. Актьорската игра не стига и наполовина до нивото на Шекспировата реч.

Разбира се, тук-там има изключения - като защитната реч на Хермиона (Радена Вълканова) или обвинителните подскоци на Паулина (Рени Врангова). За съжаление скука лъха както от костюмите (Никола Тороманов), така и от самото конструиране на мизансцените. За сметка на това оригинална топла кахлена печка вие безкраен спираловиден кюнец в дъното на сцената. Но присъствието й не се усеща особено, дори и в метафоричен план.

Малцината актьори в "Зимна приказка", които съумяват да изградят не само роля, но и образ, са: Рени Врангова (злобно честолюбивата, но иначе поетична Паулина), Радена Вълканова (невинната, защитена с безмерно достойнство Хермиона), Йордан Биков (селският тарикат Гламчо), Димитър Рачков (сприхаво-горделивият Поликсен) и Иван Радоев (параноично ревнивият Леонт). Сцената с танца на бутафорния мечок изведнъж сменя кода на спектакъла по странно инфантилен, непривичен на Мариус Куркински начин.

Затова на фона на таланта и въображението, с които е надарен, Шекспировата "Зимна приказка" на Мариус звучи като досадна пролетна умора. На която са подвластни повече зрителите, отколкото самите актьори.





Иван Радоев (Леонт) и Радена Вълканова (Хермиона) правят добри образи в "Зимна приказка" на Мариус. Това обаче не е достатъчно.

СНИМКА: Архив "СЕГА"
 
Мариус Куркински
1842
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД