Много празник, много нещо, но отминаха. На празник е лесно - ура, да живей, кой каза наздраве!... След това е трудно, вицът много точно формулира нещата: Не е важно какъв точно е празникът, важното е кой после ще мие чиниите.

Най-хитрите за дългите празници заминаха в Гърция и така не само почетоха родните места на солунските двама братя, но и отърваха миенето на чиниите - гърците, понеже ги мързи, мръсните чинии ги трошат в земята, уж голям купон да става. Много имаме да учим от тях! Още един урок под формата на виц: Опитът на Древна Гърция и на САЩ показва, че без роби нормална демокрация не може да се създаде.

У нас 500 години е имало робство, но на САЩ и Гърция им дишаме прахта. Явно не само на поробител, и на роби не случи земята българска! Веднага се сещаме за виц, звучащ така познато: Робът мечтае не за свобода, а за собствени роби.

Интересен факт, огласен от Асоциацията на земеделските производители - ако не са ромите, на българските плодове и зеленчуци лошо им се пише, 90 процента от тях ги е набрала ромска ръка, легално или, стават такива неща, посредством гепинджос. За неразбралите - ако не са тонираните сънародници, българското земеделие ще загине. Нещо повече, основните проблеми на българското земеделие идват от слънце невиделите мушмороци в различните етажи на властта. Преди някой да е викнал "Българите на сапун!", да се поразведрим с виц, с него ще отбием номера и за 24 май:

Урок по химия.

- Иванчо, какво можеш да ни кажеш за молекулите на солта?

- Молекулите на солта, госпожо, много добре се съчетават с молекулите на доматите и краставиците!

Няма как да не обърнем внимание и на учителите, докато все още ги има. Онзи ден просветната министърка ни разтревожи, че студентите по педагогика са намалели с близо 1/4 през последните 5 години. Пишещият тези редове завърши педагогика преди 28 години и може да свидетелства, че в периода 1983 - 1988 година в съответните среди с тревога се дискутираше ниският престиж на учителската професия, намаляването на броя на учителите, застаряването им, ниското им заплащане. Както чуваме, дискусията продължава. Взимат се и мерки - в ученическите бележници ще се появи място за похвали. Обнадеждени можем да си разкажем виц: Забележка в ученически бележник "Синът ви отново се сби в междучасието. Този път заложих на него и спечелих 20 лева. Благодаря!"

Да хвърлим едно око на експоробителя. По проект, стартирал през 2010 година, на турските учители и ученици са раздадени милион и половина таблети, амбицията е до 2020 година 570 000 класни стаи да бъдат напълно компютъризирани. У нас след три седмици на 14 000 учители ще бъде раздадена по една минерална вода, вероятно студена, ако не се появят обективни трудности. Това ще стане на грандиозен национален учителски събор, чиято цел е, вкратце, "приемане на харта на българския учител, формиране на нагласи за бързо и решително осъществяване на промените, но същевременно плавно и без сътресения, представяне на новите и основни моменти от държавните образователни стандарти". Какъв изказ, а! Пенсионирани преподаватели по научен комунизъм, преживели катарзис, вещаят, че ползата от този събор ще съперничи на ползата от тезисите на ЦК на БКП за развитието на образователната система в Народна република България, обнародвани и приети на въоръжение в съответната система през 1979 година, но ние няма да им обръщаме внимание, ще погледнем към бъдещето с виц: Дойде сметката за светлината в края на тунела.