Чудите се какво си бъбрят величията на четири очи и два носа? Аз не. Защото СРС (софийският районен съд) ми разреши да използувам СРС и с помощта на един генерал, за пръв път сериозно загрижен за рейтинга си, те се озоваха в копчетата на панталоните на Путин и Първанов. Огромният Ил кацна успешно и двамата се втурнаха един към друг.
- Ах, Вова, къде бяхте през последните 20 години? Трябваше директно да наследите другаря Брежнев! А не тези слуги на империализма Горбачов и Елцин да разкатават Варшавския договор и СССР.
- Ето ме, дорогой, други казват, че трябвало да бъде Разпутин, два - Путин. А защо сте сам? Аз съм президент, но и премиер.
- Няма как, със Сима Барисич щяхме да станем трима. Пък и гледат мръсно да ми сторят. Сега са изпепелени от бялото слънце на пустинята.
- Не кръщават ли домати на ваше име? Или на мое?
- Вова, задоволете се с построяването на култа към личността в една отделна страна. Какви са тези камиони пред самолета? Искате да затъмните Клинтън и папата по мерки за сигурност?
- Знаете ли, Гоша, в деня на моето пристигане (1 март), но през 1881 г. е убит вашият освободител, цар Александър II. Два метателя хвърлят един след друг шашки взрив по каретата му. А на 2.4.1879 г. той бяга на зиг-заг по Дворцовия площад, спасявайки се от петте куршума на друг атентатор. След драмата със заложниците в московския театър и нормализацията в Чечения, увенчана с взривяването на цялото правителство, си е малко опасно. Това са профита - 3 пъти са обявявани за мъртви.
- Знам, Вова, нали съм историк. Заповядайте на концерта в НДК!
- А къде е Никито Василев? Малый да удалый? Кара шейна на Боровец? Ай-яй-яй, это совсем не по скиорски. Уберите мальчика!
- Заменихме го с Ники Кънчев, той е московски възпитаник.
В НДК Й.Кобзон неочаквано обявява, че ще изпълни песен за големите инвестиции на зелено. "Хей, поле широко, широко, зелено, хей! Тръгнеш наляво - Русия. Тръгнеш надясно - Америка." Последното му се струва напълно неприемливо и с продрания глас на стар одесит той завършва блатно: "Гоп, стоп! И перо* за это получай!"
- Ех, Гоша - укорително въздиша Путин - ние бяхме по-големият ви брат. Какви жестоки романси сме танцували!
- Ну, Вова, вие ни предадохте. Горбачов стоеше със свещ пред Кремъл и казваше - да става каквото ще.
- Нет, Гоша, ние просто се срутихме с ударни темпове. Сега дори не мога да започна от Киевската Русь, защото Киiв бил в близката чужбина.
- Затова си доведохме още по-голям брат, Вовочка. Ако и той се срути, да си отиде целият свят. Ха сега, съдба!
- Разбрах, че чичо Сам ще дойде с базите си, а не сам?
- Фронтът се мести на изток, Вова, към Арабия и Бесарабия.
Присъединява се и намусеният Семьон Барисич:
- Чух партизанска песен. За смъртни присъди и отрязани глави. Гилотинова ли ви вдъхнови?
- Нет, Сима, ние си имаме Сибирския бръснар...
Накрая Вова се усамотява с посланика. Призивът КГБ (Къде се Губите, Братя?) в сините му очи е поугаснал. - Титов, защо не ми обяснихте ситуацията? Тут нужен первопроходец. Есть у нас Гагарин? Пазачът на совалката в парка Горки? Той е Гъргорин, завчера си купих кисели краставички от него.
-----------------
* - кама на руски апашки жаргон
