Може империи да рухват или епохи да си тръгват, може комета да ни приближава или бъдещето да се отдалечава, ала някои неща са неизменни. Или поне бяха. А сега в кухнята до масата седи някакъв червендалест и изпива с очи комшийката.

- Какви фини хора! - чурулика край печката тя. - И в Швейцария формулата за идеалното тегло е ръстът в сантиметри плюс десет!

Аха да кажа: "Това не е ли за кравите?", но се овладявам със силата на волята. Питам:

- Къде го твоя човек?

- Отиде в Швейцария!

Тя кима с глава към абсорбатора, накъдето вероятно е тази страна, пък слага в чиния две пържени филии и ги бухва на масата пред госта. Онзи ломоти нещо не по нашему и парейки се, захапва първата. Посочвам го с нос:

- Комшията знае ли за него, или като се върне, ще има откровен разговор с елементи на домашно насилие?

- Ако не беше този, моят друг път щеше да замине! - тя с любов впива мазни очи в червендалестия. - Папкай, хер Еделвайс!

- Спонсор?

- Не, размениха се. Така било вече по закон в Швейцария - за да пуснат българин, местен се жертва и напуска страната. Моят дал на този от тройнопрепеченицата, получих го с въздушна поща. Като се свести, човекът плати разноските за пътуването и сега го храня. И няма никакъв махмурлук, не е като теб!

- Той щото не е бягал предконгресен крос 78-а година! Евроварвари!

- Ти пък си много хубав! - изстрелва довода на всички доводи комшийката и ловко мята още две филии в чинията на натрапника.

Онзи лапа като компютърно генерирано прасе от скъпа вносна реклама, аз преглъщам на сухо, пък отхапвам от краставицата, която нося и дъвчейки, питам:

- От какъв зор твоят се заби из швейцарските чукари?

- Ще работи, нали от онзи ден Швейцария отвори трудовия си пазар за българи.

- Часовници ли ще прави, или шоклад ще дегустира?

- Ти пък! Пазарна ниша трябва! И моичкият я намери в позабравени занаяти. Възстановяване на капачки за буркани, лов на бримки, пълнене на химикалки.

- Това в Швейцария?! - възкликвам така, че швейцарецът се стряска, поглежда ме с очи като диви ягоди, пък пак започва да дъвче.

- Е, къде, тук ли?! - възкликва и тя, но онзи не се стряска, изгрухтява нещо нежно и протяга празна чиния.

Тя плясва вътре още две филии, вещае с пълен глас:

- Няма да остане неуловена бримка върху швейцарски чорап! Дамите там много си късат чорапите по трънките на ски пистите. Моят ми прати есемес! В Женева край езерото ще пълни пълнители за химикалки! В Швейцария много пишат, непрекъснато им свършват химикалките!

- Къде ще възстановява швейцарските капачки за буркани? За един приятел питам?

- На място ще ги възстановява, по домовете!

Завистливо зацъках с език:

- Измислил го е! - посочих госта. - Ами този какво ще прави тук?

- Занимаваме се двамата. Ще ми покаже как се дои швейцарска крава, аз сега го уча да яде пържени филии.

- А ракия да пие знае ли човекът? - питам с отношение.

- Тия неща са естествени, вродени.

- Абе, естествени! Това да не ти е банка да въртиш! Иска се отношение, иска се постоянство! Я дай тука едно шише!

Комшийката ме гледа известно време с подозрение, но усети, че филиите ще изгорят, затова бързо извади бутилка от хладилника, тупна я на масата заедно с две чаши. Сипах с красиви, отработени движения.

- Наздраве! - казах отчетливо, та да ме разбере човекът.

Пийнахме, аз отхапах от краставицата, онзи замези с пържена филия, забърбори доволно. Ще стане човек от него, а комшията не го мисля, като дойде време да се вари ракия, ще се върне. И тогава за позабравените занаяти да му мислят швейцарците, ние тук си имаме достатъчно задачи.