Стилът - това е вестникът, ако ни позволите да изгърбим леко Бюфон.

"Стандарт" - това е стандартът за стилистика в българския печат.

"Дават 1500 лв. на медсестра", обявява вестникът в челото си на 1-ва, вапцал в яркочервено сумата за "даване". "Предложението е примамливо. Това са добри пари за нашия стандарт", коментират "бели престилки". Така завършва дописката, а лийдът е още по-силен: "Столична болница се захвана да сложи край на изтичането на ценни кадри в чужбина". Тук ироничният коментар е безсилен - ако човек не разбира, че е срамотно да се пише по тоя начин, то няма и как да се обясни. По-тъжното е, че има съвсем не малко хора, които ще прочетат нещо такова и ще си съставят положително мнение - и за болницата, и за вестника. Стилът - това е читателят.

В "24 часа" - ибре-дебре-аху-иху: "Прадядото на Кристалина Георгиева дал името Левски на Апостола". Това е колкото доказуемо, толкова отдалечено от попфолка. Но ако говорим за стил и държим "24 часа", можем преди всичко да напомним, че този вестник е малко нещо Конституционен съд в модата: "6 тренда при обувките това лято". За читател като прелитащия утеха е, че накъдето и да хване трендът, все ще е зад гърба му.

Според някои ретроградни схващания медиите не бива да припкат подир силните, трябва да налагат свой език и стилистика. Българската преса е преодоляла тия предразсъдъци и смело изпълнява псалми на езика на Властелина. И с неговите морални и материални съображения.

Премиерът отиде да даде тласък на инициатива с рекламен характер (виж съседния материал) - медиите пратиха шпалир от репортерки и заваляха кореспонденции: "Изпреварихме американците с коли за "Гинес", надува клаксона "Труд". "1527 наши форда влязоха в Гинес", бута се в колоната "Телеграф"; "България с рекорд... за най-дълга колона автомобили "Форд" ("24 часа").

Който си може - да я кара, както знае. Ние пък не можем.