Седях си на терасата, пийвах сок от бъз и се радвах на слънцето. Опитвах да си представя, че летящите пликчета с боклук от горните етажи на блока са гларуси, а крещящите съседи пред входа долу - летовници. Почти ми се беше получило, когато жена ми се прибра и започна да лае от хола.

- Хората ходят по фитнеси и вдигат тежести, моичкият по цял ден лежи на балкона и сърба сок от бъз!! - извика тя.

- Ми, нали съм отпуска бе, маслинке - оправдах се аз.

Жена ми сложи ръце на "Ф" и за момент заприлича на древногръцка амфора, недовършена от своя майстор.

- Погледни се, нямаш никакви мускули - кимна към мен тя. - Лицеви опори колко можеш да направиш? Половин?

Не беше честно, сигурен бях, че мога да направя поне пет, стига шкембето да не ми пречеше.

- Какъв сладък, малък дявол пак е влязъл в теб, пеперудке, и кога ще си ходи, че има мач след малко? - попитах с най-много зъбки аз.

Жена ми въздъхна дълбоко, все едно щеше да се гмурка някъде.

- Това, че не можеш да завиеш една крушка като хората, без да те тресне ток, го приех, но не мога да приема от ден на ден да ставаш все по-тъп!

Нямах време да се обидя, защото тя само си пое дъх и продължи да нарежда (а това за крушката не е така, не й вярвайте):

- Ти вестници изобщо четеш ли, или ги ползваш само като шапка на сбирките ти за идиоти?

Е, това беше добро попадение, признавам си.

- Не прочете ли, че според последния доклад на ЕС в момента у нас има най-голямо търсене за събирачи на дългове? Няма учители, няма шофьори - събирачи на дългове! А ти как мислиш да се котираш в тоя бранш с вида си на плондир?

- Чакай сега, ако случайно си забравила, аз имам съвсем друга професия... - опитах да блокирам словесните й шамари аз.

- Времената се менят, мениш се и ти с тях - щом се търсят събирачи на дългове, ставаш такъв в името на семейното благо.

За малко да кажа, че няма да е лошо в името на същото това семейно благо, тя да вземе най-накрая да започне да работи нещо, но си замълчах, защото съм възпитан и страхлив.

- От утре тръгваш на фитнес! - отсече жена ми. - Освен това ще трябва да поработим и върху изражението ти.

- Какво ми е на изражението? - учудих се аз.

- Нищо му няма - махна с ръка тя, - само дето приличаш на благодарен пекинез. За да събираш дългове, трябва да си като вбесен питбул... Я да те видя можеш ли... Изръмжи сега, излай!

Почувствах се като в цирка.

- Няма да лая, ти наред ли си?

Жена ми въздъхна, голямо разочарование си бях, и това си е!

- Добре тогава, ще имитираш премиера, това поне можеш ли го? - попита ме тя и извади един от тефтерите си с вестникарски изрезки.

Нормалните жени си събират рецепти, моята - снимки на Бойко Борисов.

- Ето, погледни - посочи една от изрезките тя, дори лекичко я погали. - Тука го питат защо някакъв нов асфалт се е напукал, виждаш ли как гледа? Ей така и ти трябва да гледаш - като събуден мечок! А тука го питат за случая с мутрите в Бургас, погледни как си е извил веждите, аха и ще те шамароса! Това ти е погледът, разбра ли?

Опитах да погледна така и, не щеш ли, жена ми взе, че остана доволна.

- Добре, докарваш го горе-долу. Я сега, както си с това изражение, избоботи "никакви еврофондове не ни спира Европа!"

Избоботих го. Внезапно жена ми нещо крайно се въодушеви.

- А я сега, таковата... изръмжи "ние ги хващаме, те ги пускат"...

Преди обаче да успея да го изръмжа, тя ме сграбчи и стръвно ме завлече в спалнята.

Е, сами се досещате, че при това положение няма как да си кривя душата, затова просто ще го кажа и да се приключва - благодаря ти, Бойко!